Кат наблюдаваше внимателно баща си. Вече започваше да загрява.
— Ами това е много хубаво, татко.
Той кимна. Като че ли събираше смелост да поиска одобрението й. Щеше ли да го поиска от Меган и Джесика? Иди само от нея?
— Чудя се какво би казала, ако се оженим?
Кат не знаеше какво да каже. След развода в живота на баща й винаги беше имало жени. Много жени. Знаеше го. Но през последните двайсет и пет години беше свикнала с мисълта, че той никога няма да се ожени повторно.
— Ако смяташ, че така ще си по-щастлив, татко — отговори, като подбираше внимателно думите си. — Не ни натресе мащеха, докато растяхме, и винаги ще ти бъдем благодарни. Но сега не сме ти на ръцете. Заслужаваш да бъдеш щастлив.
— Хана ще ме направи щастлив.
— Обаче… не, не ми влиза в работата.
— Кажи.
Тя се наведе към него и почувства как бебето се размърда.
— Не се ли страхуваш, че историята ще се повтори? Това не те ли плаши? Първата ти съпруга те напусна. Ами ако и втората постъпи по същия начин?
Той сви рамене.
— Човек трябва да поеме риска. Всеки път поемаш риск. Ако всеки път се страхуваме, че ще бъдем наранени и унизени, никога няма да сме в състояние да обичаме някого.
Кат се усмихна, докато сгъваше дрешките на бебето. Той ще изглежда като малък мъж. Още преди да проходи.
— Ти си по-смел от мен — каза на баща си.
Джак Джуъл я погледна невярващо.
— Няма по-смел човек от теб, Кат.
Тя се изсмя и поклати глава.
— Вярно е — настоя той. — Спомням си как веднъж се прибрах от снимки, когато ти беше на около дванайсет години. Година, година и нещо, след като майка ти си отиде. Джесика и Меган били на улицата. Някакви момчета ги тормозели. Подигравали се на Джеси.
— Спомням си — каза Кат. — Джесика носеше поличката си от балета. Беше се облякла като балерина и плачеше. Мислела си, че другите деца ще се впечатлят от поличката й.
— Ти излетя от къщата по домакинска престилка и жълти ръкавици и гони онези хлапетии чак до съседната улица. Помислих си, че не съм виждал толкова смел човек. И не само заради това. Поведението ти всеки ден, докато растяхте.
— Това не е смелост, а просто справяне. Освен това ми харесваше да се грижа за сестрите си. — Доколко можеше да бъде честна с него? — Караше ме да се чувствам по-силна.
Той я наблюдаваше как сгъва дрехите, които беше купил за нероденото й дете.
— Съжалявам, че не ти беше по-лесно. Не исках животът ни да се стече така. Да бях избрал жена, която нямаше да ме напусне!
Тя се засмя в опит да му повдигне настроението. Не искаше той да продължава да живее с тъгата от миналото.
— Но ако се беше оженил за друга, мен нямаше да ме има, нали? Нито Меган и Джесика.
— Не, нямаше да ви има, ако се бях оженил за друга — усмихна се той. — И това би било ужасно.
Когато отвориха входната врата, видяха чисто новата количка, паркирана в коридора.
Беше от „Мамас и Папас“, син металик с три колела. Приличаше на колите, които продаваше Паоло. С елегантни заоблени форми, аеродинамична, с обещание за високи скорости. Кат се престори, че я е очаквала.
После целуна баща си за довиждане, вкара количката в апартамента и я паркира в единия край на спалнята. Оттам можеше да й се любува в тъмното, докато лежеше будна и поглаждаше корема си в очакване на своето бебе.
Паоло беше забравил какво е да живееш в апартамент.
Думкане на музиката от нечий апартамент. Миризма на манджа от съседите. Стъпки по тавана. Смях под краката ти. Чуждо ежедневие, което ти се натрапва. Съседите отгоре обичаха агнешко с къри и „Колдплей“. Паоло вече ненавиждаше „Колдплей“ и агнешко с къри.
Джесика къпеше малката Уей с навити до лактите ръкави и правеше пяна, за да си поиграе детето. Малката Уей цапаше от единия край на ваната до другия с издутото си бебешко коремче, като внимателно подреждаше сбирката си от пластмасови патета и жаби на ръба на ваната.
Паоло им се усмихна, макар че хич не му беше до усмивки, и ги целуна за довиждане. Нощта падаше и беше време да отива на работа.
Вратата на дома им приличаше на картонена. Толкова крехка защита от цялата мръсотия на света отвън. Той превъртя два пъти ключа и заслиза по стълбите, огласяни от шума и миризмите на чуждия живот, който се натрапваше на живота на семейството му. В подножието на стълбището беше изхвърлена газова печка, покрита с нещо като зелен мухъл и планина от писма, адресирани до отдавна напуснали наематели.