Малката Уей лежеше до Попи, вече приготвена за спане, с натежали от съня клепачи, с трите си яркожълти залъгалки — една в устата и по една във всяко юмруче, които светеха в тъмното.
Докато наблюдаваше двете си племенници в своята спалня, я обзе чувство на топлина и радост. Сякаш малкото й семейство, разбито и така различно от другите семейства, най-после се обновяваше.
Кат сложи възглавници от двете страни на леглото, за да не се изтърколят децата и да не паднат, въпреки твърденията на сестрите й, че не е нужно и бебетата няма да отидат никъде със спалните си чувалчета.
Шепнеше успокоително, докато редеше възглавниците, казваше им, че всичко е наред, колко е хубаво в леглото и как е време да се наспят хубавичко, като се опитваше да отвлече вниманието им от накъсаните гласове на майките им откъм открехнатата врата.
— Но ти ми обеща, че ще я гледаш — казваше Меган и Кат си помисли, че говори като разглезената най-малка сестра, разгневена от несправедливостта на живота. — Обеща ми!
— Само че бойлерът отново се развали — обясни Джесика и тонът й беше наситен с потиснато негодувание и раздразнение, че се налага да обяснява очевидното. — В този апартамент нищо не работи като хората. Нямаме топла вода, нямаме парно и утре ще трябва да чакаме техника, стига да благоволи да се появи.
Нищо не се е променило, уморено си рече Кат. Колко пъти бе слушала как двете се джафкаха, докато бяха малки? Колко пъти беше влизала в ролята на посредник, миротворец, на по-голямата сестра? Само дето тогава Меган и Джесика се караха за извадения крак на Барбито или за измъкнатата глава на Кен, а сега имаха други теми за спор.
Всичко се променя. Кат сложи отново в дланта на малката Уей изпуснатата залъгалка, защото знаеше, че ще се разстрои, ако не я намери, когато се събуди. Всичко се променя. Виж само тези двете!
Децата вече спяха. Попи все още беше под нормата за възрастта си, но с източено тяло. Имаше структурата на Кат, само крака и ръце, различна от уютната закръгленост на Меган, от заоблените й форми. Също като Кат, Попи имаше малка глава и в сравнение с нея много деца на същата възраст изглеждаха като космонавти в скафандри.
Само че след уплахата от преждевременното й раждане и седмиците в интензивното отделение сега нямаше причини за безпокойство. Какво лошо, ако си останеше малко слабичка? Целият западен свят се мъчи да отслабне. Кат вече виждаше, че Попи ще порасне висока, стройна и красива. Като нея, само че по-хубава.
А малката Уей се приспособи по-добре, отколкото изобщо бяха очаквали. Все още имаше следи от несигурността от миналото й, като трите залъгалки през нощта и начина, по който подреждаше плюшените си маймуни, говорещите жаби и музикалните играчки — с някаква маниакална любов, която не беше присъща за толкова малко дете.
Но малката Уей беше будно, умно и щастливо дете, което с часове разглеждаше книжките си и гледаше в захлас Телетъбис на дивидито. Беше започнала да проявява привързаност — макар че целувките й бяха отредени само и единствено за Джесика — и се бе научила да плаче. Джесика и Паоло се бяха справили чудесно. Бяха накарали малката Уей да се почувства у дома.
— Кой е по-важен за теб? — настояваше Меган, която вече използваше непозволени удари под пояса — последното средство на най-малкото дете. — Техникът или племенницата ти?
— Това вече не е честно! — отвърна Джесика на ръба на сълзите. — След всичките седмици, които прекарах при нея, когато беше в кувьоза, а ти лежеше депресирана в стаята си. След цялото време, през което я гледах, докато ти беше на работа!
Кат си мислеше, че двете деца бяха много различни. Малката Уей имаше тъмни очи, които приличаха на разтопен шоколад, а очите на Попи бяха кристалносини като на баща й. Кожата на Попи беше много бяла, сякаш никога не е била огрявана от слънце, докато малката Уей имаше меден тен. Дори в съня си бяха различни — малката Уей спеше с ръце нагоре и обърната настрани глава, малък щангист, готов да извоюва мястото си в живота, докато Попи се свиваше като малка бледа запетайка в спалното си чувалче, с палец в устата, сякаш още усещаше липсата на майчината си утроба. Толкова различни във всичко, но за Кат нямаше проблем да приеме, че двете момичета са част от едно и също семейство.
— Не можеш да се разплакваш само защото си загубила спора — рече Меган с нотка на подигравателен триумф.
— Мислиш само за себе си — отвърна Джесика с разтреперан глас. — Типично за теб!