— Искаш Попи да расте с такъв баща? — попита гневно Кат. — „Къде е татко? О, татко го няма, защото чука една шведска туристка.“
— Рори обаче е свестен — обади се Джесика.
— Светът е пълен със свестни мъже — отвърна Кат.
— Защо тогава не си намериш един?
Кат поклати невярващо глава и се отпусна тежко на дивана.
— Вие двете да ми давате съвети?! Не мога да повярвам.
— Просто си мисля, че трябва да се държим добре една с друга — каза Джесика. — Докато още имаме време.
— Когато тръгнеш отново на работа, не можеш да оставиш детето си на гордостта си — обади се Меган. — Или го оставяш при семейството си, или при непознати. Просто искам да кажа — ако можеш да го избегнеш, не оставай сама. Не се нагърбвай да бъдеш самотна майка само защото се страхуваш, че ще бъдеш изоставена отново.
Кат се замисли над думите й.
— В смисъл, както майка ми ме изостави?
— Не — нежно изрече Меган. — Както нашата майка ни изостави. И защо да не ти давам съвети? Вече не сме деца — добави тя с тъга. — Виж ни сега. Вече сме големи жени.
От другата стая се разнесе пронизителен детски плач. Малката Уей беше сънувала кошмар или по-вероятно бе изпуснала една от залъгалките.
— Аз ще отида. — Кат с мъка се вдигна на крака. — После ще забъркам нещо за ядене. Мисля, че в хладилника има макарони.
Меган и Джесика се спогледаха. Погледите им казваха: „Виж какво стори тя за нас.“ Без да се налага да си го припомнят една на друга, пред очите им изникна картината на изморената дванайсетгодишна Кат, която чистеше и оправяше след тях, за което никога нямаше да могат да й се отплатят. Затова Джесика отиде да успокои дъщеря си, а Меган накара Кат да полегне на дивана, като подложи възглавнички под главата и подутите й крака.
— Дръж краката си нависоко — каза й тя. — Така ще намалиш подуването.
Когато Джесика се върна, Меган взе поръчките им и се обади на местния тайвански ресторант. Сякаш се бяха върнали в детството си, хранеха се пред телевизора, от време на време избухваха в смях, без възрастни, които да им нареждат да се хранят на масата.
Без да кажат и дума, много след като децата бяха заспали, Меган и Джесика направиха чай, накараха я да се отпусне и с тези малки жестове се опитаха да й покажат, че поне сега не се налага тяхната голяма сестра да се прави на силна.
Глава 28
Дъщерите му го чакаха, целите в усмивки, облечени в специалните си рокли, стиснали в шепите си конфети.
Когато Джак Джуъл излезе от малката църква с ослепителната си червенокоса булка подръка, те започнаха да го замерят и Паоло забеляза, че всяка от сестрите хвърляше конфетите по различен маниер.
Кат беше методична, внимателно се прицелваше, използвайки ръста си, и почти всеки път сполучваше да обсипе с конфети главите и раменете им.
Джесика прилагаше хитро хвърляне изотдолу и се кикотеше, когато ги изненадаше с дъжда от конфети, всеки път за малко да ги уцели.
А Меган беше необуздана и ръсеше с конфети не само булката и младоженеца, но и всички, които стояха около тях, после насърчи Попи и малката Уей да събират падналите конфети и да ги хвърлят отново, докато хартиените кръгчета не се смесиха с листа и какво ли още не и се наложи да престанат.
Когато смехът започна да замира и стана време да тръгват — колата ги чакаше, — и всички целувки бяха раздадени, трите дъщери на Джак Джуъл го прегърнаха за сбогуване.
Той ги погледна просълзен и Кат зачака да чуе какво има да им каже — последни няколко думи, които да обобщят през какво бяха преминали. Дълго време след това тя мисли над думите му.
— Вече си имате собствени семейства — каза им той.
И докато махаха и гледаха изчезващите светлини на колата, Кат за първи път разбра какво всъщност е искала като дете, нахлузила престилка и жълтите ръкавици, чистейки след сестрите си.
Винаги беше смятала, че иска свобода, но сега виждаше, че всъщност повече от всичко бе желала да бъдат истинско семейство.
А сега, застанала до сестрите си, докато гледаха как баща им се отправя към новия си живот, тя разбра, че през цялото време са били истинско семейство. Вероятно не идеалното семейство с майка и баща, щастливи и заедно, нито като семействата от рекламите за зърнени закуски.
Независимо от това, истинско семейство, чиито членове се обичаха и подкрепяха, способни да си помагат във всичко, дори при промените, които идваха с обръщането на страниците на календара.