Кат си замълча. Не искаше да спори с Джесика, но си мислеше, че четирийсет седмици не те правят майка. Необходим беше цял един живот.
Вървяха до Портланд плейс, докато не стигнаха до лъскавото черно лондонско такси на Паоло, което проблясваше като нощ. Решиха Паоло да закара Джесика и малката Уей в полицейския участък на Бау Стрийт. Изпратиха ги с поглед, а Попи маха, докато таксито не се скри от погледа им.
— Не бъди толкова коравосърдечна — рече Меган. — Оливия е болна жена.
Кат осъзна, че не иска да бъде безсърдечна. Защото това означаваше, че е същата като нея. Точно като майка им.
Жегната, тя гушна Попи, целуна я по бузката и погледна сестра си.
— Да не бъда толкова коравосърдечна?! Слушай, ако съм такава, виновна е единствено тази стара…
После Меган видя Уорън Марли да излиза иззад ъгъла. Не разбра как я е открил, но някак си това не я изненада може би защото беше близо до работата си — не беше кой знае колко трудно да я открие. Но после вече не мислеше, защото видя проблясването на хладно оръжие в ръката му и изведнъж забеляза колко пусти бяха широките бели улици в този квартал с посолства и офиси, заключени и празни през уикенда.
Бяха сами.
Уорън Марли тръгна към тях, две жени, дете и мъж с детска количка. Лицето на Марли беше изкривено от ненавист, говореше нещо, псуваше приглушено, после — добил смелост, подклаждайки яростта си — закрещя същите неща на опустялата улица. Ножът — ножовка за мокет — беше в ръката му.
Грубо блъсна Кат и Попи и замахна към лицето на Меган. Тя отскочи назад, сърцето й биеше лудо, залитна на ръба на бордюра и почти падна на пътя, когато той отново замахна.
После Рори се появи, сякаш от нищото, количката я нямаше и той се прицели с крак към главата на Уорън — като по учебник.
Върхът на обувката му направи съприкосновение с главата на другия мъж и Марли се просна на земята, без обаче да изпуска ножа.
Рори понечи да го ритне отново, но залитна при стъпването от тротоара на пътя и не го уцели. Инерцията го завъртя и той обкрачи Марли, който вече се надигаше на колене и отново замахна, но заби ножа в задните части на Рори, който изкрещя от силната болка.
После Марли се изправи отново, отдалечи се от Рори и тръгна към Меган, вече по-бавно, като влачеше единия си крак, докато Рори стискаше задните си части, а кръвта се процеждаше през пръстите и дъното на панталона му.
Кат се хвърли връз гърба на Марли, който се приведе напред и тя увисна на едното му рамо, но той я отблъсна с опакото на ръката си и тя политна към земята. Марли приближаваше заплашително Меган с насочено острие — Рори лежеше на земята, Кат също.
Тогава Меган видя ужасеното лице на дъщеря си, която се бе вкопчила в някакъв парапет, и почувства как кръвта й кипва.
Марли разсече въздуха с необуздано движение. Меган вдигна лявата си ръка, за да се предпази и да отбие удара с горната част на ръката си, като в същото време замахна с всичка сила с изправена длан към месестия връх на носа му.
Той се счупи със задоволително хрущене.
Удар с длан, рече си Меган. Ударите с длан са наистина ефикасни.
Марли изпусна ножа и залитна с преплетени крака, като се държеше за лицето. Рукна кръв и той запищя от болка и изненада. Падна върху парапета, до който стоеше Попи, и детето се втурна в прегръдките на майка си, а Марли закри лице с ръце и захленчи от болка и срам.
Меган вдигна дъщеря си и застана над него.
— Стой далече от нас! Да не си посмял да ни доближиш някога!
Тя ритна ножа в канала и отиде при Кат, която беше клекнала до Рори и се опитваше да му помогне да спрат кръвотечението от раната в седалището.
— Моля те, не умирай! — каза Кат.
После отново я почувства. Контракцията, която продължи цяла вечност, като болезнена менструация, а после дойде изненадващо безболезненото усещане, сякаш вътре в нея се спука язовирна стена. Кат осъзна, че вероятно раждането е започнало още с първия химн в църквата този следобед.
— Меган — изрече Рори със сгърчено от болката лице, но успя гордо да се усмихне, — най-накрая си спомни… ох… нещо от курса по карате. Как стана това, а?
Кат гледаше невярващо Меган, превита на две, и се мъчеше да си поеме въздух. Гушнала дъщеря си, сестра й я гледаше втренчено.
— А сега е време да се погрижим за теб — каза Меган.
На задната седалка на колата на баща им тя изроди трикилограмовия син на сестра си.