Как му беше името? Сега вече беше без значение. Никога повече нямаше да го види.
Докато Уил беше дребен, тъмен и с женствени скули, мъжът от партито беше висок, атлетичен, с чупен два пъти нос — веднъж при игра на ръгби в колежа и втори път при падане от високо столче в бар в „Ърлс Корт“.
Изобщо не беше неин тип.
Но виж само какво й причини нейният тип!
Кат Джуъл харесваше живота си.
Всеки път, когато влезеше в апартамента си край Темза и Тауър Бридж проблясваше само за нея през прозорците й, изпитваше усещането, че се е оттеглила на почивка от света.
Почти двайсет години след като беше напуснала дома си, най-накрая беше намерила спокойно и тихо жилище с великолепен изглед към реката — мястото приличаше на дома, който бе търсила през всичките тези години.
В подземния гараж беше паркиран сребристият й Мерцедес-Бенц SLK и въпреки че зет й Паоло, който беше специалист в тази област, се шегуваше незлобиво с нея — „Това не е спортна кола, Кат, а сешоар“, — тя обичаше да бръмчи из града в кола, която също като живота й беше предназначена за двама. Най-много.
Вярно, апартаментът й беше един от най-малките в жилищната сграда край реката, а колата й беше петгодишна и ръждата беше започнала да избива по бронята. Ала тези неща я изпълваха с тиха гордост. Те й принадлежаха. Беше ги придобила със собствен труд. След като избяга от затвора на детството си, беше си изградила собствен живот.
Когато се върна в Лондон след университета, жената, която я нае на първата й свястна работа, й каза, че човек може да получи всичко в този град, но понякога трябва да почакаш, докато откриеш добро жилище и истинската любов. На трийсет и шест най-после имаше апартамент. Освен това вярваше, че е открила мъжа.
През годините Кат беше попадала на развлечени пияндета, мъже с преждевременна еякулация и женени женкари — но сега имаше Рори и не можеше да си представи да бъде с друг.
Запозна се с него, когато Меган се записа на курс по карате, където той беше инструктор. Стоеше в ъгъла на партито по случай края на семестъра в университета на Меган и Кат го съжали. Отдалече се виждаше, че не е от хората, които първи завързват разговор.
Нямаше вид на майстор по бойни изкуства — любезен, затворен, не се перчеше. Когато празненството бързо се изроди в типичните гуляи на студентите по медицина, пълно с нафиркани сестри и млади доктори, надрусали се с половин хапче екстази, Рори обясни на Кат как е започнал с бойните изкуства.
— В училище ме тормозеха. Яките момчета не ме понасяха по някаква причина. Вечно ме бутаха и сръгваха. Един ден прекалиха. Получих сътресение, имах счупени ребра, лоша картинка.
— И ти реши да започнеш да тренираш — как се казваше? — кунг-фу?
— Карате. Вадо-рю карате. И ми хареса. Освен това ми се отдаваше. Скоро никой вече не ме тормозеше.
— Наби ли хулиганите?
Той направи гримаса, сбърчи нос и тя осъзна, че харесва този мъж.
— Нещата не стоят точно така.
Трийсет години по-късно човек все още можеше да зърне у него някогашното тихо малтретирано дете. Въпреки работата си, безбройните дни, прекарани в обучаване на хората как да удрят, ритат и да парират удари, той излъчваше неподправена деликатност. Силен, но нежен мъж. Мъж, от когото една жена би искала да има деца, ако е жена с майчински инстинкт.
Каквато Кат със сигурност не беше.
Тялото на Рори беше тренирано и калено от безкрайните тренировки по карате, но нямаше как да се скрие предпазливостта на разведен четирийсетгодишен мъж. Беше преживял цялата история с щастливото семейство и не се бе получило, затова не гореше от желание да я повтори. Това устройваше Кат.
Рори беше по-възрастен от нея с повече от десет години и живееше в другия край на града в „Нотинг Хил“. Синът му обикновено идваше при баща си всеки път, когато се скараше с майка си и втория си баща.
След развода Рори беше излизал с много жени, чиито биологични часовници отброяваха последните часове — трийсетгодишни жени, които още не бяха срещнали подходящия мъж; жени, наближаващи четирийсетте, които бяха срещнали подходящия само докато установят, че той е бил подходящият негодник. Дойде му в повече. Последното нещо, което един мъж искаше да чуе на третата среща, беше колко много жената иска съпруг и дете. Това би прогонило всеки мъж. Особено разведен мъж. След всичко преживяно Кат дойде като сладко облекчение.