Тя не търсеше в него съпруг, нито баща. Харесваше живота си и нямаше нужда някакъв застаряващ принц да го променя. Ако връзката им тръгнеше към задънена улица, така да е. Защото и двамата бяха щастливи на мястото, където беше сега.
Ситуацията беше идеална, защото Рори не можеше да дари с бебе никоя жена. Кат научи всичко месец след партито на Меган в нощта, когато спаха заедно за първи път.
— Кат, ще си сложа презерватив, ако държиш. Макар да няма нужда.
Тя втренчи недоверчиво поглед в него от другата страна на леглото, чудейки се на какво се бе натъкнала този път.
— Ще си сложа презерватив, ако искаш. Разбира се. Само че няма защо да се притесняваш, че ще забременееш.
Да не би да се канеше да й обещае, че ще го извади, преди да свърши? Да бе! После щеше да й изпрати чек по пощата.
— Направил съм си операция — обясни Рори.
— Какво?
— Срязване, клъцване, процедурата. Сещаш се, вазектомия.
По някаква причина тя знаеше, че не я лъже. От начина, по който наведе глава с тъжна усмивка и изрече думите, личеше, че не ги е репетирал.
— Направих я, преди да се разпадне бракът ми. Със съпругата ми… е, положението не беше розово. Годините ни напредваха. Знаехме, че не искаме повече деца. Затова се реших. А после тя забременя от треньора си по тенис. — Нерадостна усмивка. — Оказа се, че е било съвсем навреме.
— Болеше ли?
— Малко, все едно са ти стиснали топките с лешникотрошачка.
— Добре. Няма нужда да говорим повече за това. Ела тук.
Отначало усещането беше странно — да усещаш как мъжът свършва в теб и да знаеш, че няма от какво да се притесняваш. Кат беше прекарала толкова много години в опити да се предпази от забременяване, подлагайки се на различни унизителни методи — спирала, диафрагма, кондоми, хапчета и прекъснат акт, — че сега от плещите й сякаш падна планина. Не се налагаше да следи цикъла си и да се притеснява за всичко това. Рори беше внимателен и опитен любовник, без да е от онези мъже, които държаха на всяка цена жената да свърши първа, като че ли всичко друго би било проява на лошо възпитание. Двамата дори си имаха своя шега по повод на предпазването от забременяване или по-скоро за невъзможността му.
— Как ще желаете яйцата си, мадам? — питаше Рори и Кат се провикваше:
— Неоплодени!
Тя прие неспособността му да има деца като още един подарък от съдбата в идеалния й живот. Като апартамента с изглед към Тауър Бридж, овехтялата й спортна кола и работата й на управител на един от най-модните лондонски ресторанти, в който местата бяха толкова кът, че когато се обадиш за резервации, само ти се изсмиваха и затваряха.
Необременена — това беше ключовата дума на Кат.
Беше свободна да се излежава по халат през неделния ден, да чете вестници, да се качи на самолета за Прага за уикенда или да остане в апартамента на Рори, когато й се прииска. Необременена — точно това искаше. След като майка й си отиде, детството й не би могло да бъде по-обременено. Не желаеше никога повече да бъде толкова вързана с домакински задължения.
Не искаше деца и дори минаваха месеци, без да се сети за тази тема — докато някой не намекнеше, че не е нормално да си толкова привързан към живота си, — а тя беше твърде преуспяла и доволна от живота си, за да изпитва чувството, че пропуска нещо. Кат не се смяташе за бездетна, смяташе се за свободна от деца. Огромна разлика.
Не беше като останалите жени. Не беше като сестра си Джесика. Кат нямаше нужда от дете, за да осмисли и запълни живота й.
Откъде идваше това пристрастяване към майчинството, тази необходимост да бъдеш нужна? Кат знаеше откъде — от мъжете, които не обичат достатъчно. Мъжете, които оставят празнина в живота ти, която може да бъде запълнена само от една сладка трикилограмова ревяща машина за лайна.
Тя лежеше в тъмното до спящия Рори и си мислеше колко съвършено е всичко. Този хубав необременен живот! Необременен — най-хубавата дума в английския език.
Нима човек можеше да желае нещо повече?
Глава 3
Паоло и Майкъл израснаха в един от най-суровите квартали на Есекс. Баща им беше инженер във „Форд“ в Дагънхъм, а детските им мечти бяха пълни с коли.
Повече от половината мъже от квартала работеха в завода. Колите тук бяха всичко. Колите означаваха работа, социални придобивки, късче свобода. Колите правеха момчетата мъже. Първият форд ескорт на момчето беше ритуален символ на възмъжаването, паметен като племенен знак. И двамата братя обожаваха колите, но обичта им се изразяваше по различен начин.