Сега търговията беше слаба. Майкъл извади най-новите снимки на дъщеря си Клои и ги разстла върху лъскавия червен капак на едно старо Ферари Модена. Ако бракът с Наоко му беше помогнал да улегне, то раждането на Клои го бе укротило.
Докато се любуваха на портретите на Клои, към тях се присъедини рецепционистката Джинджър. Тя беше омъжена, наближаваше четирийсетте и Паоло забеляза как гърдите й бавно се повдигнаха и спуснаха, когато въздъхна при гледката на бебето Клои и беззъбия й чар.
— О, тя е разкошна, Майк — възкликна Джинджър.
Майкъл гордо се усмихна, напълно покорен от дъщеря си. Джинджър доби замечтан вид и отиде да сложи чайника.
— На жените им харесва, когато имаш деца — обърна се Майкъл към брат си.
Паоло се усмихна.
— Предполагам, това е знак, че всичко с брачния ти живот е наред, можеш да издържаш семейството си и неща от този род. Нали разбираш — мъж на място.
— Да, познатите стари глупости — отвърна Майкъл, съзерцавайки намусената муцунка на дъщеря си. — Това ги подлудява, нали?
Голяма част от партито се губеше на Меган. Рушащата се викторианска къща — достатъчно просторна, за да приюти неколцина стажанти лекари. Сладникавата и противна миризма на марихуана. Хора, които познаваше добре, а сега се държаха като хлапаци. И тази ужасна музика… — или поне непозната музика.
Тогава изведнъж видя Кърк — сега се сещаше за името, — който се отличаваше от останалите.
Като начало — нямаше нездравия вид на младите лекари. Не прекаляваше с пиенето, нито с пушенето. В приказките му липсваше онзи циничен оттенък, развит от състудентите й като начин за справяне с ежедневния парад от болести и нещастия, които изведнъж се бяха стоварили на плещите им.
Той просто си стоеше там, хубаво австралийско момче със спортна фигура — по-сдържан, отколкото човек би очаквал от мъж като него, усмихнат любезно, докато най-светлите умове на тяхното поколение се надрусваха с трева и отцепваха с алкохол в разговори за работа.
— Всички са толкова умни — каза той и я разсмя.
— Така ли смяташ? Мисля, че тази компания я бива само да взема изпити.
— Не, те наистина са умни. Човек трябва да има акъл, за да стане лекар, нали? Не разбирам половината от нещата, за които си приказват. Всички тези медицински термини! Някой говореше за пациент, който бил ППЛ.
Меган се засмя.
— Това означава „Пиян Паднал по Лице“
Той смръщи вежди.
— Така ли?
Тя кимна и започна да го въвежда в кодовия език на студентите по медицина. Надвикваше се с лошата музика, а той я слушаше, навел красивата си глава към нея, докато му разказваше за такса кремиране (парите, плащани на лекарите за подписване на разрешителното за кремиране), код червено (кръв), СИД (странно изглеждащи деца), КМ (красиви майки) и най-великата диагноза СБЗ — само Бог знае, — шегаджийския жаргон, който ги предпазваше от кошмара на професията им.
— Но все пак трябва ум, за да станеш лекар — настояваше той.
Колко чистосърдечно и честно мнение, помисли си тя. За разлика от познатите й, които не можеха да си отворят устата, без да изрекат някоя цинична шегичка. Тя се вгледа в него — сякаш чак сега го виждаше.
— Ти какво работиш?
— Преподавам. — Последното нещо, което беше очаквала да чуе. — Уча хората да се гмуркат. Сещаш се — леководолазно гмуркане.
Тя описа кръг с чашата си.
— Не и тук.
Неговата широка бяла усмивка. Меган харесваше тази усмивка.
— На по-слънчеви места. Гмуркала ли си се някога?
— Не, но имам свидетелство, че съм преплувала една дължина с пижама. Не е точно същото, а?
Той се засмя.
— Все е някакво начало.
Харесваше я. Личеше си. Често й се случваше. Тя знаеше, че не е красива колкото Джесика с нейната кукленска красота, нито беше висока колкото Кат с нейните издължени и грациозни крайници на танцьорка, но мъжете харесваха Меган. Харесваха женствените й форми и лицето, което поради някаква генетична грешка изглеждаше по-младо от възрастта й. Този контраст им допадаше. „Лице на момиченце и тяло на жена“ — възбудено казваше Уил и веднага се насочваше към гърдите на Меган.
Тя се усмихна на Кърк и той й оказа честта да се изчерви. Този род общуване й бе приятно след продължителната връзка с Уил, когато трябваше да внимава да не изпраща погрешно разбрани сигнали. Тази вечер можеше да изпраща каквито си иска сигнали.