Меган не каза на Джесика, че по-възрастните лекари мъже от кабинетите мразеха посещенията по домовете и й ги прехвърляха. Въпреки че беше с четири години по-млада, Меган винаги се стремеше да защитава Джесика от грозните страни на живота.
— Тогава да седнем някъде наблизо — съгласи се Джесика, като се опитваше да не издаде разочарованието си.
— Би било добре.
Сестрите заеха последната маса в „Патисъри Валери“ и след като поръчаха, се усмихнаха една на друга. Не се бяха виждали откакто Меган започна работа. И двете разбираха, че няма значение къде ще обядват, стига да се видят.
— Как е Паоло и бизнесът му?
— Добре — оборотът му се е увеличил с осемдесет процента миналата година. Или май беше осем процента? — Джесика прехапа долната си устна и се замисли, втренчила поглед в изрисуваната стена на заведението. — Не мога да си спомня. Но внасят много нови коли от Италия — Мазерати, Ферари, Ламборджини. Хората тук ги поръчват, а Паоло и Майкъл отиват и ги докарват. Как е Уил?
— Уил вече е извън картинката.
Джесика трепна.
— О, аз го харесвах! Беше хубавец. Като за нисък мъж.
— Не беше толкова нисък!
— Е, малко нисичък. Предполагам, че е трудно да запазиш връзката си, когато и двамата работите толкова много.
— Уил не е работил нито ден през живота си. Всъщност е трудно да запазиш връзката си, когато единият от двамата тича след фусти.
— О! О, съжалявам.
— Недей. По-добре да го разбереш навреме. Преди да е станало твърде късно. Преди да си извършила някоя глупост.
— Но ти го обичаше, нали?
— По-скоро изпитвах благодарност, че някой е проявил интерес към мен — обясни Меган. — Особено такъв нисичък хубавец. — Двете се засмяха. — Не се тревожи. Наистина. Никога не сме били идеалната двойка. Не и като вас.
— И все пак е тъжно, когато хората се разделят. Мразя това. Не може ли всичко да си остане както е било?
Меган се усмихна на сестра си. Джесика — последната от големите романтици! Като момиче беше същата. Над леглото винаги имаше плакат на Андрю Риджли от „Уам!“ и снимки на по някое недостижимо момче, в което беше безнадеждно влюбена.
— Изглеждаш много добре, Джес.
— А ти изглеждаш преуморена. Никой не би предположил, че аз съм болната.
— Не си болна.
— Предстои ми проклетият тест. Ще ми пробиват дупка в корема през пъпа, за Бога!
— Лапароскопия. Кой ще ти я прави?
Джесика назова един гинеколог от Уимпол Стрийт.
— Добър е — изкоментира Меган. — Всичко ще е наред. Какво е положението със спермата на Паоло?
Някакъв бизнесмен на съседната маса се обърна и ги погледна. Меган втренчи поглед в него, докато той не извърна глава.
— Има малък проблем с подвижността.
— Със способността за спонтанно движение. Не е краят на света. Означава, че някои от тях са малки ленивци. Ще се учудиш какво е способна да направи науката с така наречените лениви плувци в днешно време.
Бизнесменът отново ги изгледа, поклати глава и даде знак да му донесат сметката.
— Не се тревожа толкова за Паоло. — Джесика несъзнателно прокара пръсти по разсипаните кристалчета захар по масата. — По-скоро се притеснявам за себе си и какво ще намерят, като ме отворят.
Меган имаше собствена представа какво ще намерят, като погледнат в сестра й. Но се усмихна, стисна облепените със захар ръце на Джесика, без да каже нищо.
— Имам усещането, че нещо не е в ред с мен, Мег.
— Ти си прекрасна. Всичко ти е наред. — Меган поклати глава. Никой с външния вид на сестра й не би трябвало да се чувства толкова тъжен. — Погледни се, Джес.
— Чувствам се непълноценна. — Джесика нежно издърпа пръстите си и се загледа в полепилите се кристалчета захар. — Задето не функционирам както би трябвало. — Тя внимателно облиза пръстите си и направи гримаса, сякаш вкусът изобщо не беше сладък.
— С Паоло ще си родите едно сладко бебе и ти ще бъдеш най-добрата майка на света.
Сервитьорката дойде със спагетите за Джесика и салатата на Меган и тогава отново й прилоша. Меган бутна стола си назад и се втурна през пълното кафе, като изблъска настрани сервитьора французин и щом се добра до тоалетната, повърна.