До него седеше друго момче с вълнена шапка. Кат се запита защо носеха вътре дрехи за навън? Какво му беше готиното?
— „Нирвана“ — закикоти се другият младеж. — „Нирвана“!
— Това са „Уайт Страйпс“ — обясни Кат. — Нещо от „Слон“, нали? „Топка и бисквита“, ако не се лъжа. Излагаш се, Рори.
— Звучи малко като „Нирвана“ — оправда се глуповато Рори.
Джейк завъртя очи към тавана.
— Изобщо не звучи като шибаната „Нирвана“!
— Мери си малко езика — направи му забележка Рори. — И отвори, моля те, прозореца, щом ще пушиш тази гадост.
— Мама няма нищо против.
— Майка ти не живее тук. Няма ли да поздравиш Кат?
Джейк изсумтя.
— Здрасти, Джейк. Как е? — поздрави Кат с онзи приветлив тон, който сякаш пазеше само за него.
Приятелят му се казваше Джъд. Джъд беше планирал да спи при Джейк, докато не бе възникнал някакъв спор с майката на Джейк. Подробностите не бяха ясни. Доколкото разбираше Кат, беше свързано с тридневна пица, непрани чорапи и отношение към дома като към хотел. Затова Джейк и приятелят му бяха потърсили убежище при баща му.
Кат съжали Джейк. Тя знаеше какво е майка ти и баща ти да живеят своя си живот в различни домове. Това чувство за безизходица й беше добре познато. Всъщност този Джейк все още бе същото уязвимо дете, което познаваше до неотдавна.
Ала съботната й нощ беше провалена и й бе трудно да пропъди мисълта, че родителите съсипват първата половина от живота ти, а после нечии чужди деца съсипват втората половина.
Е, сега майка й би се засмяла.
Нямаше сластно любене за Рори и Кат тази нощ и изпиването по чаша вино беше някак формално, като по навик.
Изгълтаха набързо виното, докато в дневната „Уайт Страйпс“ отстъпиха пред хип-хопа, гърмящ от телевизора. Кат се опита да прикрие разочарованието си заради Рори, защото той беше най-добрият и нежен мъж, който беше срещала досега, и вярваше, че го обича.
Беше изморена до смърт. Когато се мушнаха под завивката, двамата се сгушиха един зад друг и скоро след това тя заспа дълбоко въпреки думкането и каканиженето, което се чуваше от телевизора.
Рано призори се събуди много жадна и само по бикини и белия халат за карате, измъкнат от коша с мръсно пране, дошляпа до кухнята в притихналия апартамент.
Ахна, когато запали лампата. Джейк и Джъд седяха по боксерки и дъвчеха препечени филийки.
— О, извинете — каза Кат и извади набързо бутилка „Евиан“ от хладилника, като се отказа от чаша, тъй като чашите бяха в шкафа, което би означавало да се приближи до грубоватите бели крайници на двамата тийнейджъри.
Когато затвори вратата на спалнята след себе си, тя чу гласа на Джъд и общ гробовен смях.
— Не е зле за старо момиче като нея — прозвуча коментарът му.
Майкъл доближи ухилената си физиономия до мърлявото лице на дъщеря си.
— Чия е тази мръсна муцунка? — попита той. — Коя ми е тази дундичка-мундичка? Коя, коя? Сладка дундичка-мундичка! Сладка, сладка! Клои ли е? Клои?
Клои гледаше баща си безизразно.
После се оригна и оригването беше съпроводено с малка струйка повърнато пюре от еко зеленчуци, които изригнаха от устата й и потекоха по брадичката й с трапчинка.
Принудена да слуша тези безсмислени глупотевини, Джесика си помисли: „Че кой не би повърнал след всичко това?“
— Ооо, да не би татковата дундичка-мундичка да я боли пупата? Боли ли я? Боли?
Не може това да е добре за нея, помисли си Джесика. Да говориш на едно бебе като че ли току-що са ти направили пълна лоботомия — не може да бъде добро за развитието й. Но пък какво ли разбирам аз?
Нищо, това разбирам аз.
Докато Наоко почистваше повърнатото от лицето и дрехите на дъщеря си, Майкъл се завтече да донесе цифровата камера за хиляда лири, купена специално, за да запечата повръщането на Клои за бъдещите поколения.
Наоко извади Клои от високото й столче и внимателно я остави да стъпи на пода. Клои ходеше. Е, не точно. По-скоро се олюляваше, помисли си Джесика, докато наблюдаваше племенницата си да пристъпва с мрачната решителност на пияница, който се опитва да запази равновесие, с родителите си от двете й страни като добродушни загрижени полицаи.
— Ще стане много сладка, като й пораснат коса и зъби — отбеляза Джесика.
Майкъл, Наоко и Паоло я погледнаха, сякаш беше изрекла непростимо богохулство.