Отгоре на всичко цикълът й беше съпроводен с разкъсваща болка, която би накарала всеки мъж да се моли да спре. Няма да заплача, помисли си Джесика. Няма да ме видят как плача.
Само че трябваше да се махне. Трябваше да намери място, където да свали застиналата усмихната маска, да си вземе душ и да се сгуши в обятията на съпруга си. Затова тя почти изтича от банята, спъна се от металната пречка на една отворена вратичка и поемайки внезапно въздух, се строполи по лице.
Когато Джесика се завърна в дневната, Майкъл беше коленичил и играеше на криеница с Клои, чиито сълзи бяха изсъхнали и тя надаваше писъци от удоволствие — говорим за честа смяна на настроенията! — а Наоко осведомяваше Паоло за последните новини от кухнята.
— Опитах да й дам броколи със сладък картоф, но най-смешното е, че тя отказва да яде зелени неща. — Боже мили, Джесика, добре ли си?
Джесика се засмя приповдигнато, с цицина с големината на топка за тенис, която пулсираше на челото й, удареното място на пищяла й туптеше, а дланите на ръцете й бяха зачервени и охлузени от килима.
— О, добре съм, добре съм — отговори тя, като се обърна весело към съпруга си: — Кога стана толкова късно?
Качиха се в колата и тя изля всичко, което й се беше насъбрало, пред Паоло.
— Забелязал ли си, че напоследък на всички им се раждат бебета? На гейове. Лесбийски двойки, които не биха докоснали дори с пръчка нещо с пенис. Шейсетгодишни италиански баби с по един келяв яйчник. Дори четох някъде, че може да започнат да правят бебета от абортиран плод — какво ще кажеш? Някой, който никога не е бил роден, може да има бебе. Но не и аз.
Седяха в синьото ферари на Паоло пред къщата на Майкъл и Наоко. Колата беше привилегия за братя Барези, но също така и необходимост. Майкъл често повтаряше на Паоло, че не можеш да продаваш италиански коли, а да идваш на работа с Форд Мондео. На алеята беше паркирано червеното Маранело на Майкъл, както и беемве с бебешко столче на задната седалка.
— Те не го правят, за да ти причинят болка. За да ни заболи. Не искат да ни го навират в лицето, но са толкова щастливи с бебето си, че не могат да се въздържат. Не го правят нарочно.
— Знам — каза Джесика и оброни глава.
Ние бихме били същите, помисли си той. Ако имахме бебе с Джесика, щяхме да го обичаме, без да се интересуваме кого нараняваме. На Паоло му се струваше, че семействата с бебета се интересуваха по-малко от останалата част от света.
Защото бебето ставаше твоят свят.
— Знаеш ли какво ми каза брат ми? Каза, че с Наоко не са правили секс от седем седмици.
Джесика го гледаше втренчено.
— Ти слушаш ли ме?
— Слушам те. Просто казвам.
— Какво? Какво казваш?
— Казвам, че и при тях не е идеално. Знам, че Клои е страхотна. Знам колко много искаш собствено дете. Наше дете. Но просто ти казвам. Нещо става с тях. Не знам как да го обясня. Като че ли откакто се роди Клои, между тях е застанало нещо.
— Тя е по-млада от мен — отбеляза Джесика, без да го чува. — Наоко. Четири години по-млада. На възрастта на Меган. Когато Наоко стане на моите години, Клои ще тръгне на училище.
— И при тях не е идеално — настоя Паоло.
Разговорът му с Наоко го бе стреснал. Снаха му имаше докторска степен от университета „Рединг“. Когато се запозна с Майкъл, работеше като археолог. А сега говореше единствено как тази седмица Клои предпочитала кафяво пюре пред зелено.
Паоло обичаше малката си племенница. Заобича я още щом я зърна. Знаеше, че винаги ще я обича. Само че в дъното на сърцето си таеше някои съмнения.
Не възразяваше срещу унижението да свършва в пластмасова чашка. Не се чувстваше по-малко мъж само задето част от сперматозоидите му бяха мързеливи копелета, които не можеха да намерят пътя до яйцеклетката на Джесика.
Лекарят му беше казал, че просто трябва да продължат да правят секс. Много хора зачеваха бебета при много по-лоши прогнози. И каквото и да трябваше да изтърпи жена му — безкрайни изследвания, ехографии, лапароскопията, каквото и ново унижение да им хрумнеше — Паоло щеше да е неотлъчно до нея. Винаги. Тя беше жената за него. Знаеше го от първия миг, в който видя лицето й.
Ала се питаше дали ще го бива в тези бащински веселби — безкрайните игри на криеница и задълбочения анализ на „акането“ (Исусе, брат му — изпеченият сваляч, великият женкар, дон Жуан на Дагънхъм — внезапно беше започнал да говори като малко дете) и в гледането — на бебето — всяка секунда от деня да не се удари в масичката, да не пропълзи през прозореца или да не се задави с дистанционното.