За първи път Лоуфорд я наричаше на малко име. Тя разбираше, че той иска да я измъкне от тази каша, без да пострада кариерата й, и почувства прилив на благодарност.
— Не се извиняваш само за да се отървеш от госпожа Марли — подчерта строго той. — Извиняваш се, защото така е правилно.
— Разбира се.
Лоуфорд кимна и се отправи към вратата.
— Благодаря ви, доктор Лоуфорд.
Той се обърна с лице към нея.
— В кой месец си?
Тя постави ръка на корема си.
— Толкова ли си личи?
— Постоянното повръщане те издаде.
— В осмата седмица — призна си тя и изведнъж й стана трудно да диша.
— Ще родиш ли бебето?
— Не виждам как бих могла. Трудно ми е да се грижа дори за себе си. — Няма да заплача, помисли си Меган. Няма да плача пред него.
— Искам да имам деца — добави тя. — Много. Но не сега.
Лоуфорд отново кимна.
— Е — започна той с някакво внезапно появило се неудобство, — добре тогава. — Усмихна се с нежност, която Меган дотогава не бе забелязвала у него. — Ще те оставя да се оправяш.
Наистина искам деца, помисли си Меган, след като той излезе. И някой ден ще имам деца и ще ги обичам много повече, отколкото майка ми обичаше сестрите ми и мен.
Но не и сега, не и когато току-що съм започнала работа и не от някакъв непознат, с когото се изчуках на купон.
Да, щеше да се извини на госпожа Марли.
Ала чувстваше, че всъщност беше редно да се извини на Дейзи.
И на това малко същество, което никога нямаше да види бял свят.
Проклети доктори, рече си Паоло. Никога не ти казват в какво се забъркваш. Е, ако го направеха, всичките щяха да останат без работа.
Паоло внимателно направляваше ферарито из улиците на северен Лондон, сякаш колата беше натоварена с яйца. До него Джесика спеше — пребледняла и изтощена от събитията тази сутрин.
По думите им лапароскопията беше рутинна процедура като ваденето на зъб. Само че Джесика беше сляпа и глуха за останалия свят — натъпкана с успокоителни, за да могат да пробият дупка в корема й и да вкарат камерата, с която да установят проблема й.
Той караше бавно към дома им, като раздвояваше вниманието си между пътя и съпругата си. Мислеше си, че несъмнено обича тази жена с цялото си сърце и не би престанал да я обича, ако нямаха деца. Щеше да я обича дори тя да се намразеше. Щеше да я обича и за двамата.
Когато се прибраха вкъщи разсъблече Джесика и я сложи в леглото. Спящото й лице беше бяло като възглавницата.
После отиде в кабинета си и свали всички снимки на Клои.
Когато Меган си тръгна след работа, отвън я пресрещна един млад мъж.
Беше едър, с приятен външен вид и в първия момент тя си помисли, че е от онези изнудвачи, които мамят хората, под претекст, че събират пари за благотворителност. Причакват те на улицата с папките си, уж събират пари за бездомните и играят на струната на вината с добрите си каузи. Тя се опита да го заобиколи, но той бързо й прегради пътя. Тя му хвърли гневния си заповеднически поглед за пациенти, които отказват да вземат предписаните им лекарства.
— Меган?
И в този момент тя се сети кой беше. Мъжът от купона. Бащата на детето й.
— О! Здравей, Кърт.
— Кърк.
— Да, разбира се.
— Радвам се да те видя, Меган. — Приятен акцент. Напомняше й за открити пространства, здравословен живот и Коледа на плажа. — Изглеждаш фантастично!
— Благодаря — усмихна се учтиво тя.
Беше приятен мъж, тя много го харесваше и не съжаляваше за нищо — освен за това, че лекар, който в работата си всекидневно разяснява на непълнолетни майки методите за предпазване от забременяване, не би трябвало да остави планирането на бременността си на съдбата. Само че вече бе твърде късно за каквото и да е било.
— Приятно ми беше, че се срещнахме, Кърк. Но сега наистина много…
— Трябваше да те видя — прекъсна я той и тя най-накрая разбра, че този мъж всъщност я беше чакал да излезе.
На Меган й се зави свят от абсурдната ситуация. Тя вече беше бременна с бебето му, а той се мъчеше да си уреди втора среща.
Тя не го познаваше. Той нея също. И все пак под студеното слънце в „Хакни“, без да е прекалила със сухото вино… Меган с лекота си спомни съвсем ясно как бяха стигнали до леглото върху купчината палта, нахвърляни от гостите. Той беше висок, атлетичен, но в него имаше някаква неподправена невинност. Децата му ще бъдат красиви, помисли си Меган и от неканената мисъл й се доплака.