Кат пристигна първа и през огромните прозорци на ресторанта видя месарите с бели престилки, които цяла нощ бяха прехвърляли още прясното месо, бутове и плешки в подредените коли за разнасяне на стоки.
Джесика се появи втора и двете продължиха да наблюдават работата на месарите от „Смитфийлд“.
— Най-вероятно всичко това ще изчезне след десет години — отбеляза Кат. — Ще ги избутат в предградията и „Смитфийлд“ ще се превърне в още един „Ковънт Гардън“ с бутици за дрехи, улични музиканти и малки кафенета.
— О, хубаво ще бъде — възкликна Джесика и взе менюто.
Кат я погледна втренчено.
— Ще бъде направо ужасно, Джес.
Джесика сви рамене.
— Да не би да предпочиташ гледката на тези мъже, които разнасят разфасовани крави? Сигурно според теб придава характер на мястото.
Меган дойде и погледна часовника си, притеснена, че трябва да бърза за сутрешните прегледи в „Ийст Енд“. Тя грабна менюто.
— Взе ли си резултатите? — попита тя Джесика.
Джесика кимна. Келнерът с черна риза дойде и те поръчаха, сочейки в менюто, сякаш той не можеше да им разбере английския. Когато се отдалечи, Меган и Кат погледнаха Джесика в очакване да заговори.
— Имам ендометриоза — съобщи тя, произнасяйки думата, сякаш до неотдавна не я е знаела. — Резултатите от лапароскопското изследване показват, че имам ендометриоза.
— Това обяснява болките — каза Меган, като хвана сестра си за ръце. — Ужасните болки всеки месец.
— Ендометриоза — повтори Кат. — Какво означава това? Има нещо общо с цикъла ти, нали?
Меган кимна.
— Това е състояние, при което части от мембраните, подобни на вътрешната обвивка на матката, са на места, където не би трябвало да бъдат — в мускулите на матката, фалопиевите тръби и яйчниците. Накратко, онези ужасни възпалени места, които кървят, когато кървиш.
— Пречат да забременееш — поясни Джесика — и ти причиняват адски болки.
— Не могат ли да го излекуват? — поинтересува се Кат.
— Изчезва след менопаузата — обясни Меган.
— Нямам търпение да дойде този момент — иронично рече Джесика.
— Можеш да го контролираш, като вземаш противозачатъчни. Спираш цикъла, спираш болката. И се предпазваш от влошаване на състоянието. Но най-доброто лечение е…
Джесика я погледна и се усмихна горчиво.
— Това е най-забавното, Кат. Любимата ми част.
— Най-доброто лечение за ендометриозата — тихо каза Меган — е да забременееш.
— Пречи ти да забременееш — поясни Джесика, — но минава само ако имаш бебе. Не е ли идеално?
— Симптомите изчезват, когато забременееш — потвърди Меган. — Вярно е, че симптомите затрудняват забременяването, но не го правят невъзможно, Джес. Моля те, повярвай ми.
Меган прегърна Джесика и сестра й притисна глава към нея. Докато галеше сестра си по косата, Меган погледна през прозореца и видя парчетата кърваво месо, които прекарваха с колички до армията от бели ванове. Безглавите жълтеникавобели трупове и късовете окървавена плът. Мъжете с пропити с кръв бели престилки като в платно на Джаксън Полък4.
В този момент пристигна закуската и Меган ахна, усетила как съдържанието на стомаха й се надига към гърлото. Тя избута сестра си настрани и бързо напусна масата. Когато се върна от тоалетната, Кат ядеше от сандвича си със салам, но Джесика не беше докоснала палачинките си.
— Какво ти е, Меган?
— Нищо. — Тя погледна към свинското, което си бе поръчала, и усети, че отново й прилошава.
— Меган — повтори Кат с нетърпящия възражение тон на по-голямата сестра. — Какво става?
Меган погледна сестрите си и разбра, че беше лудост да си мисли, че може да го скрие от тях. Те бяха най-добрите й приятелки. Щяха да разберат.
— Бременна съм — изрече тя.
Кат остави хлебчето си.
— Откога?
— В осмата седмица.
— Уил какво мисли за това?
— Не е на Уил.
— Добре — каза Кат. — Добре.
Джесика се мъчеше да проговори.
— Е… честито — произнесе накрая. Тя погали сестра си по рамото, усмихвайки се през тънка пелена от сълзи. — Казвам го съвсем искрено. Честито!