Когато скъсаха три години по-късно, вече беше инструктор по гмуркане и всеки ден в офиса срещаше жени по бански. От три до десет.
После прекара лятото на Филипинските острови и откри момичетата по баровете — от единайсет до деветнайсет или май бяха двайсет? Когато се върна в Сидни през септември, имаше една по-възрастна омъжена жена, чието семейство държеше цветарски магазин. Срещаше се с нея всяка неделна сутрин между осем и девет, докато съпругът й и синовете й още спяха на горния етаж и вече беше облечен и далече от къщата, когато те се събуждаха и започваха да се приготвят за неделната служба. Двайсет или двайсет и една.
После имаше една сърфистка, която наистина харесваше, сестрата на един приятел… Не пропускаше ли някоя? Знаеше, че забравя за някое случайно запознанство, което му се изплъзваше, но лицата, телата и леглата някак се сливаха и някои имена бяха загубени завинаги.
На двайсет и петата вече не беше сигурен за бройката. Предполагаше, че са малко под трийсет. Не чак толкова много, като се има предвид, че понякога периодът на моногамия беше продължавал по няколко години, предшествани, а после последвани от пристъпи на необуздан промискуитет.
Сега, като се замислеше, си спомняше онези щури дни, когато една връзка приключваше, друга започваше, отваряше му се парашут с трета мадама и се налагаше да ги вмести и трите в един ден. Умът му не го побираше как беше успявал. Не че физическата издръжливост го бе напуснала. Причината беше в пътуванията.
През последните две години беше верен на приятелката си у дома. Забележително постижение, като се сетеше, че пътуванията го бяха отвеждали до барове в Банкок, токийски клубове и партита в пет-шест европейски града, включително Варшава и Стокхолм, където на всеки ъгъл можеше да видиш красавица. Беше останал верен на приятелката си въпреки тези изкушения.
До вечерта, когато срещна Меган.
Какво имаше в тази жена? Защо беше по-специална?
Защото той беше по-навит от нея. Това първо. Тя докосна всичките му струни — беше секси, забавна и умна (макар че последното качество не влизаше в задължителните изисквания на Кърк). Уловката се състоеше в това, че на нея не й пукаше, затова и го привлече като магнит.
Докато самолетът потреперваше и се друсаше във висините някъде над Индонезия, Кърк си зададе всички въпроси, които вълнуваха сърцето на всеки влюбен мъж.
Как мога да я спечеля? С колко мъже е била?
Какво има в тази жена? Защо е по-специална?
Дигби влезе в „Мама-сан“ подръка с Тамсин. Кат погледна към Бригите, която правеше компания на няколко редовни клиенти на бара, и видя как тя видимо потрепна, сякаш я бяха зашлевили.
Кат изгледа Дигби кръвнишки — „Как смееш!“. Колкото и да беше ужасно, все пак донякъде го разбираше. Не това, че Дигби имаше наглостта да дойде тук и да натрие носа на Бригите с новата си връзка — подобна жестокост бе непонятна за нея, — но разбираше как Дигби се бе оказал с Тамсин. Кат познаваше Тамсин от времето, когато беше просто една от купонджийките с леко поведение, които висяха в „Мама-сан“ с надеждата да забият някой футболист в бара, и виждаше с какво го бе привлякла.
Ако езикът на тялото й можеше да бъде обобщен с две думи, те щяха да бъдат „изчукай ме“. Докато присъщото излъчване на Бригите, гордата, силна и блестяща Бригите, говореше „да ти го начукам“.
Кат наблюдаваше как Дигби и Тамсин си избираха основното блюдо край аквариума с раци. Реши, че няма да позволи на никого да унижава приятелката й. Не и тук.
Дигби, когото Кат смяташе за хубавец, но с толкова мазен чар, че можеше да изпържи калмари в него, имаше напомпаното самочувствие на застаряващ мъж, свалил по-млада жена. В очакване да го аплодират или да му се присмеят.
Тамсин също правеше всичко възможно да се вмести в стереотипа, като висеше на ръката му, сякаш той беше желаното парче, а не тя; сякаш черната карта „Американ Експрес“ превъзхождаше златната младост. Глупостта й наистина стигаше чак дотам.
Къса пола. Неестествено неподвижни гърди. Невъзможно руса. Дигби беше зарязал Бригите заради тази малка сексиграчка. Все едно да предпочетеш надуваема кукла пред истинска жена.
Кат прекоси ресторанта дружелюбно усмихната със съзнанието, че обещанието да си останат приятели беше непосилно за мъже като Дигби. Не им беше достатъчно да скъсат. Трябваше да се уверят, че бившите им приятелки бяха нещастни.
— Радвам се да те видя, Дигби.