— Знам точно кой искам, Кат — заяви той.
Тамсин се наведе и залепи вирнатия си нос към аквариума, а полата й се повдигна над загорелите й златисти бедра. Мъжете на съседните маси затаиха дъх, а пръчиците им затрептяха от копнеж. Банда раци размахаха на забавен каданс щипците си към Тамсин.
— Ама аз мислех, че са розови! — разочаровано произнесе тя.
— Само когато са сварени — поясни Кат.
— Предпочитам ги пресни. — Дигби залепи месестото си лице към аквариума. — Ще взема този, Кат — и той посочи най-големия представител на семейство ракообразни.
— Ще се погрижа да го приготвят по твой вкус, Дигби.
След като показа на готвача избрания рак, Кат им намери хубава маса. Взе поръчките им за питиета — бяло вино за Тамсин и екстра сухо „Асахи“ за Дигби. Наблюдаваше ги как си шепнат нещо тайно и се кикотят. Дигби плъзна език в ухото на Тамсин и го почисти основно. После Кат отиде в кухнята да провери как е Бригите.
— Добре ли си?
Бригите направи безуспешен опит да се засмее. Прозвуча по-скоро като прочистване на гърлото. Кат не можа да повярва, че я вижда така разстроена. Предполагаше се, че необремененият живот е лишен от емоционални сътресения.
— Обзалагам се, че му взема акъла от чукане — промълви Бригите.
— Не знаех, че има такъв. Прощавай.
Кат отиде при готвача.
Погрижи се да е наблизо, когато ракът, зачервен и положен върху канапе от нарязан на ивички хрян, бе сервиран на Дигби и Тамсин върху дървен японски поднос.
В първия момент нищо не се случи. Вечеряха с оцъклени очи, сякаш хипнотизирани един от друг. После Кат видя как усмивките изчезнаха от лицата им, когато със значително усилие ракът се надигна от дървеното плато и запълзя към ръба, оставяйки зад себе си пътечка от бели ивици хрян.
Тамсин изпищя. Дигби сграбчи ножа за масло — сякаш искаше да защити себе си и секскукличката си. Ракът тромаво тупна от платото и тръгна в бавен марш през масата към Тамсин и напомпаните й гърди, а тя вече пищеше от ужас.
— Искате ли като гарнитура още салата? — попита Кат.
Да си твърде необременен е малко плашещо, по-късно си рече тя. Цялата работа с необременения живот можеше да стигне твърде далеч. Чак сега го виждаше. Трябваше да се намери точният баланс.
Човек не трябваше да се обременява, но не и да не хвърля котва никъде; да е свободен, но не изгубен; да бъде обичан, но не задушаван. Но как можеше да го постигне?
— Отиваме на клуб — съобщи Бригите на Кат. — Диджей Кейк ще се състезава с Блестящите близнаци в „Зу Нейшън“. Искаш ли да дойдеш?
Беше почти един часа след полунощ. Ресторантът беше затворен и персоналът с безизразни физиономии мрачно се тъпчеше с храна. Мини-такситата вече чакаха подредени на улицата, за да ги разкарат по домовете. Две изрусени млади сервитьорки с обеци на носовете стояха търпеливо зад Бригите и гледаха с очакване към Кат.
— О, хайде де! — приповдигнато възкликна Бригите. — Ще бъде забавно.
Може би, ако беше преди няколко години. Преди да имам с кого да се сгуша уютно.
— Забавлявайте се с момчетата и диджей Кейк — рече тя. Кат видя през прозореца на „Мама-сан“ как Рори паркира пред ресторанта. — Аз се прибирам.
— Вземи и Рори.
— Той си пада по-скоро по Стинг.
Кат не изпита угризение заради отказа си. Бригите умееше да се забавлява. Идеята да отиде в някаква дупка с долнопробна музика сред дрогирана петнайсет години по-млада от нея тълпа не я привличаше ни най-малко.
Така ли става? — рече си Кат. Ако не улегнеш, когато се смята, че ти е времето? Свършваш с друсане в някой клуб, когато си на четирийсет?
Необременена до непоносимост.
Джейк се нанесе в апартамента на Рори. Само временно, докато се поуталожат духовете с майка му и втория му баща, който очевидно — както винаги истината за домашните проблеми беше някак си мъглява — го бе сварил да обезчестява девственици в оранжерията или нещо от този род.
В много отношения Рори беше най-сговорчивият човек, когото Кат познаваше. Тя идваше и си отиваше, когато й се приискаше, работеше до късно, без да обяснява или да се извинява, нито смяташе за необходимо да му дава отчет къде ходи и какво прави, когато не бяха заедно.
Обичана, без да бъде задушавана — не искаше ли точно това? У него нямаше инстинкт за притежание като при някои от мъжете в живота й, нито беше досадно залепен за нея като много от тях и не беше вманиачен по сексуалния й опит в миналото.