Выбрать главу

— А сега се притеснявам как му се е отразил разводът. Доколко го е наранил и как ще се отрази на щастието и връзките му. Тревожа се какво ще му стори животът и какво съм му сторил аз. Когато се роди бебето — не, девет месеца преди това — в сърцето ти се заражда силен страх и никога не те напуска. Не и когато си родител.

От дневната долиташе грубия смях на децата. Кат не искаше да спори с този добър човек.

— Не ми обръщай внимание — каза тя. — Имах лоша вечер.

Разказа му как Дигби се появи в ресторанта с Тамсин. Той се усмихна с разбиращата си усмивка, когато му разправи за рака и отмъщението си.

— Дигби се чувстваше застрашен от Бригите — обясни Кат. — Затова я остави заради тази малка уличница. Не можа да понесе, че тя е по-успяла от него.

— Ами… не е задължително да се чувства застрашен от Бригите — вметна внимателно Рори, без да е сигурен, че трябва да зачеква темата. — Понякога мъжете не искат копие на самите себе си. Някой успял, амбициозен, отдаден на работата, разбираш ли?

Кат съблече тениската си.

— Но Бригите е забележителна жена. Ами образованието, доходите, професионалните постижения?

— Това не е интервю за работа, Кат. Понякога мъжете търсят жена, която ще внесе нещо различно във връзката.

Тя хвърли тениската по него.

— О, като например чифт големи двайсет и четири годишни цици?

Изрита панталоните си и влезе в банята.

— Просто казвам. — Той започна да сгъва тениската й. — Погрешно е да се смята, че мъжете търсят само свои копия. Къде пише, че мъжете трябва да желаят само жени на своята възраст?

Тя излезе от банята само по бикини, хванала четка за зъби. Почувства погледа му върху издължените си крайници и забеляза как дъхът му секна.

— А ти какво желаеш?

— Знаеш какво желая, Кат. Желая теб.

Може би все пак щяха да правят секс.

Меган се променяше.

Косата й се омазняваше по-малко, кожата й стана по-гладка, а гърдите й, поначало големи, бяха станали по-закръглени и тежки, почти притеснително пищни. Постоянното гадене намаля, но стана някак по-избирателно. Не можеше да мине покрай „Старбъкс“ или „Макдоналдс“, без да й се доповръща. Брей! Този плод беше антиглобалистично настроен.

Като лекар знаеше, че бебето едва можеше да се види, толкова малко, че почти не съществуваше, въпреки наедрялата талия. Дълго само три сантиметра. Още не можеше да се нарече дете. Дори бебе. Проблем, с който щеше да се справи утре сутрин. Определено не беше убийство.

И все пак…

Знаеше, че ултразвукът щеше да покаже миниатюрни пръстчета на ръцете и краката. Очите вече се формираха, също носът, ръцете и устата. Вътрешните органи вече бяха налице. Трудно беше да се залъгва, че се отърваваше от нещо друго, а не от човешки живот.

Стоеше до прозореца на тясното си жилище, загледана надолу към улиците на „Хакни“, гъмжащи от хора, които се забавляваха късно след полунощ.

Очите й внезапно се насълзиха от вълнение. И Меган си рече: „Мили Боже, моля те да приключа с това. Какво друго ми остава?“

Тя си облече пижамата и отвори бутилка бяло вино. В този момент Джесика звънна на входа.

Меган натисна копчето за отваряне. Чудно как сестра й още не се беше разделила с чантата си „Прада“ по това време. В същото време не се изненада, че я вижда. Като че ли я беше очаквала.

Джесика седна на дивана, на който бяха седели безброй наематели, като се опитваше да прикрие неодобрението си. Меган намери втора чаша и наля от виното.

— Не трябва ли да… — Джесика се спря и протегна ръка за чашата. — Благодаря ти.

Меган уморено отпи глътка.

— Мисля, че пиенето ми по време на бременността е по-скоро академично. Моля те, не ми чети конско, Джес. Тази вечер не съм в настроение.

Лицето на Джесика беше бледо и красиво, чертите й — хармония от идеална симетрия. Майка ни, помисли си Меган. Причината Джеси да бъде толкова хубава. Метнала се е на майка ни.

— Не съм дошла да ти чета конско — започна Джесика. — Исках само да знаеш, че бъркаш за мен. Мислиш си, че ти завиждам. С Паоло се мъчим да си направим дете — и тогава ти забременяваш само поглеждайки някакъв мъж.

— Не беше само от поглед — внимателно я поправи Меган.

— Разбираш какво искам да ти кажа. Мислиш, че си изкарвам разочарованието върху теб.