Выбрать главу

— Винаги е добре дошъл. Моето момче — каза Рори и потупа сина си по гърба.

Прегърбен от тийнейджърска свенливост, Джейк продължи да си събира компактдисковете, разпилени по цялата масичка, без да поглежда баща си в очите.

— Следващия път може би ще остави тревата вкъщи — вметна спокойно Кат.

Рори и Али се вторачиха в нея.

— Мамо? — обади се Сейди.

Кат знаеше, че е грешка да се обажда. Но не можеше да се въздържи. Само защото Рори и Али бяха принудени да лавират из емоционално минно поле, не означаваше, че тя трябва да се преструва, че Джейк не е ходещ кошмар.

— Какво искаш да кажеш? — извиси глас Али.

— Че Джейк е малък да взема наркотици — поясни Кат.

— Кат! — предупредително изрече Рори.

— Как смееш! — възкликна Али. — Как смееш да си вреш носа в семейните ни работи?

— Не можах да се въздържа. Съжалявам. Просто казвам, че му позволявате твърде много.

— Готов съм, мамо — рече Джейк.

Сейди го хвана за ръката и лицето й грейна в усмивка.

— Джейк-Джейк — каза тя.

— Синът ми е под огромно емоционално напрежение — произнесе Али с треперещ от вълнение глас. — Но не очаквам човек като теб да го разбере.

— Човек като мен?

Али опъна устни в усмивка.

— Човек, който няма собствено семейство.

— Аз имам семейство — възрази Кат, като се опита да запази спокойствие. — Вярно е, че нямам деца, но да не си посмяла втори път да ми кажеш, че нямам семейство.

После си отидоха, а Рори се опита да я успокои. Твърде късно. Кат беше бясна — на Рори, че се оставя бившата му съпруга да го тъпче. На Джейк, че се набърка в живота й. На Али, задето се държа като безчувствена самодоволна кучка. И на още нещо, което не можеше да определи. Което имаше нещо общо с ограниченията в живота й. Не желаеше ограничения в живота си. Искаше да има неограничена свобода на избор.

— Кат?

— Отивам си.

— Остани! Хайде де. Най-накрая сме сами.

— Тя наистина си е запазила правото на избор, нали?

— Кой?

— Как кой! Бившата ти съпруга. Али е получила втори шанс, не е ли така? Втори брак, още едно дете, нов живот. Бракът ви е бил само за загрявка. Нейната репетиция. Животът й е дал втора възможност.

— Защо си ми толкова ядосана?

Тя се обърна към него с пребледняло от гняв лице и насълзени очи. Гледката го уплаши. Губеше я, а това беше последното нещо, което би искал.

— Защо си си направил тази глупава операция? Защо? Да се подложиш на такова нещо! Да го направиш за тази студенокръвна кучка, която е заченала от първия срещнат мъж. Защо?

Рори вдигна ръце.

— Защото… защото не искахме повече деца. Защото тогава това ни изглеждаше правилно.

— Но тя получи втори шанс, а ти не. Ти си вързан към миналото и шибаните му проблеми. А аз заедно с теб. Аз също съм вързана към миналото ти. Ти не само си ограничил възможностите си, Рори. Ограничил си и моите.

— За какво е всичко това? Меган е бременна и на теб изведнъж ти се прииска да имаш собствено дете? Говориш, сякаш искаш дете.

— Не е това. Къде ще го вместя това дете, за Бога! Но защо не си остави вратичка? Али го е направила.

— Не мога да ти дам дете, Кат. Знаеше го от самото начало.

— Знам. Че защо ли ти е? Ти си обърнал тази страница, нали? Оставил си следа. А аз дори не искам дете, не е ли така?

— Тогава къде е проблемът?

Кат поклати глава. Не можеше да му го обясни. Не й се бе приискало да има дете. Наистина. Само че искаше да е част от семейство. Когато Али й каза, че няма семейство, това я жегна до дъното на душата й.

Кат започваше да разбира, че децата ти дават гаранция за бъдещето. Дават ти ново семейство, когато старото започва да се разпада; когато всички поемат по собствен път и започват да създават свои семейства със съпрузи и деца. Без деца имаш само настояще и сенките от миналото.

Рори се вгледа в Кат и видя как гневът й отшумява. Знаеше, че не иска друга жена, само нея. Но когато тя излезе през вратата, той не се опита да я спре.

Жените схващат нещата погрешно, рече си Рори. Вярват, че са жертви на някакъв отброяващ времето биологичен часовник, а мъжете могат да имат деца, докогато си поискат. Но това изобщо не беше вярно.

Защото се изморяваш. Изминал си това пътуване — от безсънните нощи, когато детето ти не спи, понеже му никнат зъби, до безсънните нощи, когато то е будно, понеже взема наркотици — и това те изтощава. Просто те оставя без сили.