Джак Джуъл беше твърде зает да изкарва прехраната, за да бъде винаги до Меган, Джесика и Кат. Само че имаше нещо повече от задълженията в работата. За разлика от бившата си съпруга и за разлика от повечето актьори, Джак не бе имал мъртви периоди без ангажименти. Винаги имаше пазар за джентълменското му излъчване и старомоден чар. „Типаж на Дейвид Нивън“, го бе нарекъл един критик в опита си да го засегне, но Джак го прие като комплимент. Понякога приемаше роли не защото имаше нужда от пари, а заради самочувствието си и нуждата да бъде полезен и да остави следа.
Когато Оливия го напусна, егото му понесе тежък удар. Мъжкото му самочувствие бе наранено. Единственият начин да си възвърне самоуважението бе чрез работата и жените, с които го срещаше професията му.
Да помага на Кат с домашните, да води Джесика на балет и да учи Меган да се облича не бяха занимания, които можеха да помогнат на Джак да възвърне предишното си самочувствие. Нуждаеше се от работата си. Много по-лесно беше да имаш успешна кариера, отколкото успешен брак.
А сега две от децата му щяха да имат свои деца. Новината го изпълни с щастие. Струваше му се, че внуците ще укрепят малкото му семейство и ще осигурят безсмъртието му.
Каква стабилност беше дал на дъщерите си? На теория беше до тях, единственият човек, който се грижеше за тях. На практика непрекъснато беше на снимачната площадка или задоволяваше нуждите си с някоя влюбена млада гримьорка или начинаеща актриса от академията. За свой дълбоко скриван, но неутихващ срам Джак Джуъл знаеше, че няма нужните качества на целодневно ангажиран родител. Това би го подлудило. Но може би — не, със сигурност — дори в онези времена би могъл да намери по-здравословен баланс между работата и дома. Имаше предложения, на които можеше да откаже, жени, които да подмине. И да се прибере по-рано при трите си дъщери. Сега бе твърде късно. Слава Богу, че нямаше последици и накрая всичко се беше наредило. Убеден беше, че Меган и Джесика ще бъдат добри майки. Меган беше умна и силна. Джесика — любяща и добра. Щяха да бъдат всичко, което тяхната майка не беше.
Ако той беше погълнат от работата си през повечето време и умът му бе все в старлетките, то Оливия беше още по-тежък случай. От момента, в който си тръгна, сякаш не искаше нищо и никой да й напомня за стария й живот. Контактите бяха спорадични и почти липсваха. Сякаш очакваше децата да полагат всички усилия. Оливия не полагаше никакви. Тя имаше много по-важни грижи — борбата с теглото, несполучливия й втори лифтинг и най-вече мъжа на живота й, който за пореден път се бе оказал мързелив авантаджия и неудачник.
Джак познаваше много бащи, които се отнасяха по този начин с първото си семейство. Оливия доказа, че и една майка може да бъде също толкова жестока и безмилостна. Животно не би било толкова коравосърдечно към отрочетата си.
Джак така и не можа да обясни на децата си тази безпричинна злост, нито призна гласно, че се чувства като провалил се баща. Затрудняваше се да го обясни дори на себе си.
Проклети актьори, мислеше си Джак. Без сценарий за нищо не ги бива.
Меган винаги обясняваше на пациентите си, че бременността е като летенето. Излитане и приземяване. Това бяха трудните моменти. Ако щеше да става нещо, именно това беше периодът, в който можеше да се случи.
Когато трите седнаха с баща си в любимия им ресторант в Китайския квартал, Джесика беше… в четвъртата седмица? Повечето жени едва ли подозираха толкова рано, че са бременни. Повечето жени биха погледнали календара и биха си рекли: „Странно. Нещо ми закъснява.“ Или може би повечето от тях изобщо нямаше да забележат, че цикълът им закъснява.
Освен ако не го очакваха. Освен ако не се опитваха, и то от много време.
— Ще ставаш дядо — отново повтори Джесика и радостно се засмя. — Два пъти, татко. Ще се справиш ли?
— Едва ли ще е по-трудно от вас трите — усмихна се той и я прегърна. — Поне в края на деня ще мога да се отърва от тях. Честито, скъпа! Знам колко го искаше. Ти и Паоло.
После се опита да стори същото с Меган, но се получи неловко — тя беше хванала едно руло с клечките и едва не му бръкна в окото, а и нямаше партньор.
— Браво, скъпа! — рече той и Меган се почувства като ученичка, получила още една шестица.
Тя се усмихна. Милият татко! Не правеше разлика между четвъртата и дванайсетата седмица. Но за нея имаше разлика. По време на излитането и приземяването няколкото кратки седмици определяха разликата между новия живот и липсата на такъв.