Четиринайсета седмица, мислеше си тя, опипвайки леко корема си — успокоителен жест, макар че нямаше представа дали иска да успокои бебето или себе си. Коремът й беше започнал да личи. Дрехите й отесняха. Бебето се учеше да смуче палеца си. Наистина се случваше.
В кабинета имаше диплянка за бъдещи майки със заглавие „Първото тримесечие“, пълна с полезни съвети за бременни жени с идеално подреден живот.
Включи партньора си. Опитай се да поспиваш малко през деня. Не се противи на изтощението. Купи си удобен сутиен за бременни. Накарай партньора си да ти направи релаксиращ масаж. Плувай редовно. Разговаряй с партньора си. Не страдай мълчаливо.
Меган често преглеждаше диплянката, когато искаше да се посмее хубавичко.
— Меган?
Беше Уил, притеснен, и първоначално тя изпита абсурдното удоволствие да го види. Включи партньора си. Накарай партньора си да ти направи релаксиращ масаж. Но Уил вече не й беше партньор и не бе баща на детето й. Беше й изпратил порой от съобщения по мобилния, които бе изтрила, без да прочете. Какво имаше да се обсъжда? И все пак изпитваше сладко-горчивото съжаление за пътя, който не беше поела.
Ако той можеше да обича само нея, още щяха да са заедно. Вероятно един ден щяха да се оженят и накрая да си народят сладки дечица, които щяха да прекарват неделите с обожаващите ги баба и дядо в предградието „Хампстед Гардън“. А сега дори не искаше да погледне съобщенията му. Колко бързаме да забравим онези, които сме обичали!
— Изглеждаш добре, Меган.
Бяха толкова близки. Затова се зарадва да го види. Съмняваше се, че някога ще бъде толкова близка с друг мъж. Бяха разполагали с цялото златно, безгрижно време през студентските си години. Нощи, в които бяха разговаряли с часове, разголвали душата си и споделяли най-съкровените си тайни и истории. Нощи, през които не си лягаха, защото не можеха да се разделят. Нощи, когато пиеха, пушеха и наблюдаваха изгрева.
Не че Меган не можеше да намери по-добър мъж от Уил. Само че никога повече нямаше да има толкова време за губене. Чак сега осъзна колко е била самотна.
— Искам отново да бъдем заедно, Меган.
Невъзможно. Заради стореното от него. Заради стореното от нея. По-добре да приключеше още сега.
— Бременна съм, Уил.
Челюстта му увисна.
— Не е твое — бързо добави тя.
Меган винаги беше смятала, че онази сцена в „Четири сватби и едно погребение“ беше малко нереалистична — онази, в която Анди Макдауъл разказва на Хю Грант за мъжете, с които е спала, а той само поглежда малко глуповато и изрича: „Мили Боже, жено, горкият аз!“
На Меган винаги й се бе струвало малко пресилено.
— Меган, уличница такава! — успя да изрече Уил със зачервено от гняв лице, не точно като Хю Грант, като се мъчеше да не заплаче. — Проклета уличница!
Съвременните мъже не очакваха девственост от жената, но със сигурност искаха да си запазят илюзията за чистота. Истината? Не можеха да я понесат!
— Кой е той, мръсна уличнице? Ще го убия?
Илюзорна чистота, рече си Меган. Само това искаха. Невъзможно, когато очакваш дете.
Джесика влезе в „Майчинството от А до Я“ с притеснение и гордост.
Из магазина бавно се разхождаха жени в различен стадий на бременността и разглеждаха дрехите за бременни — комбат панталони с огромни платки отпред, ластични колани, туники на цветя, строги черни офис панталони, също с онези ластични колани. Различни дрехи за бременни за различен стил на живот и различни бъдещи майки.
Жените от време на време поглаждаха покровителствено издутите си кореми, жест, който Джесика също правеше несъзнателно — тайното ръкостискане на бременните.
„Майчинството от А до Я“ се различаваше от другите магазини. Тук нямаше отегчени съпрузи и гаджета, които да чакат и да въздишат. Никой не бързаше за никъде. Жените като че ли разполагаха с цялото време на света. От време на време си разменяха по някоя приказка с продавачките и разговорите им бяха смесица от банални и много важни неща. „Имате ли от тези панталони с джобовете в каки и в зелено? О, терминът ми е следващия месец.“ Джесика не можеше да престане да се усмихва на себе си. Защото мястото й беше тук.
Избра от щендера розова рокля на цветя. Забеляза, че много от дрехите не се различават от тези, които младите свободни жени биха облекли, отивайки в някой бар или клуб. Вероятно ставаха за Меган, но не и за нея. Ала розовата рокля на цветя отговаряше изцяло на представата на Джесика за рокля за бременни.