— Красива е, нали? — попита продавачката.
Джесика се усмихна.
— Страхотна е.
— Няма причина да не изглеждате изискана и секси през бременността. „Майчинството от А до Я“ има за цел да ви помогне да показвате с гордост корема си.
Джесика погледна към своя.
— Не се тревожете — усмихна се продавачката. — Коремът ще порасне, уверявам ви. Предполагам, че сте в третия месец, нали?
— Всъщност още не.
— Искате ли да я пробвате?
Защо не? Джесика вече беше член на клуба. И макар че нормалните й дрехи все още й ставаха, нямаше причина да не започне да подготвя гардероба си за идните месеци. Тя винаги малко избързваше.
Напусна работа, за да стане майка — още преди да е забременяла. Разтръби за бременността си, преди да е влязла в третия месец. А сега си купуваше дрехи за бременни, когато все още се побираше в десети размер. И това само защото не можеше да чака, нямаше търпение да прегърне бебето си, да създаде истинско семейство, отново да води нормален живот.
Беше в пробната, все още със собствените си дрехи, когато почувства нещо мокро в обувките си. Не разбираше. Мокрота в обувките. Заради това не се сети, че кърви. Защото единственото усещане бе за мокрота в обувките.
С нарастващо усещане за страх Джесика започна да се съблича и тогава видя кръвта. Толкова много кръв. По ръцете й, по още неплатената рокля. Обхвана я паника.
Цялата тази кръв, мокрота в обувките и роклята на цветя още в ръцете й, напръскана неизвестно как с кръв.
Моето хубаво бебе!
Глава 10
Отпърво си помисли, че това беше съпругата му.
Имаше нещо в очертанията на лицето й, в разстоянието между очите й, което за момент го накара да си помисли: „Това е тя.“
От другия край на болничния коридор беше лесно да сбъркаш при опънатите от лудото шофиране нерви и неотложната нужда да я види. Но беше една от сестрите й. Меган. Отпиваше от чашата с кафе, което не искаше. Чакаше го. Вдигна очи, когато той се забърза към нея.
— Тя добре ли е? Добре ли е?
— Паоло, Джесика ще се оправи. Само че е получила голям кръвоизлив. Налага се да й направят кюртаж.
Той се мъчеше да я разбере. Как можеше да се случи?
— Това е стандартна процедура. Елементарна. Кюртажът е кратка операция. Нищо опасно. Изчистване.
— Но тя ще се оправи?
— Да, Паоло. Гарантирам ти, че ще се оправи.
— Ще му стане ли нещо на бебето?
Меган се вторачи в него и си пое дъх.
— Паоло… Джесика загуби бебето.
— Какво?
— Джесика направи спонтанен аборт.
— Спонтанен аборт? — Той поклати глава, извърна очи, без да може да проумее. — Нашето бебе го няма?
— Много съжалявам.
— Но ще й направят операцията, нали?
— Кюртажът е само… той е да се почисти матката. Ние… те… не трябва да оставят нищо в Джесика. Защото може да причини инфекция. Ще изчакаме няколко часа, докато може да й се направи упойка.
Паоло се разпадаше пред очите й.
— Изгубили сме бебето?
— Някой ден ще си имате красиво бебче.
Той отново поклати глава. Как можеше да се случи?
— Но къде сбъркахме?
— Нищо не сте сбъркали. Знам колко е ужасно, но се случва всеки ден. Една от четири бременности…
— Къде е тя? Къде е съпругата ми?
Меган посочи вратата зад себе си. Паоло кимна, избърса очи с длан и влезе вътре.
Меган извади мобилния си телефон и без да обръща внимание на изпепеляващите погледи на две преминаващи сестри, отново позвъни на Кат и отново чу металическия глас на гласовата поща.
Красивата ми съпруга.
Стаята беше осветена единствено от бръмчащата флуоресцентна лампа зад леглото на Джесика. Но дори в стерилния полумрак Паоло виждаше всичко, което беше изписано на лицето й. Загубата на много кръв. Мъката. Изтощението. И преди всичко ужасното бреме от изгубения живот.
Лежеше с гръб, опрян на възглавниците, но изглеждаше заспала. Паоло придърпа стол до леглото и хвана ръката й. После зарови лице в болничната завивка и зарида в колосаните чаршафи, задушаван от скръб.
— Съжалявам — изрече Джесика.