— Трябва да използваш презерватив — каза Кат.
Момчето се усмихна и подръпна ръба на вълнената си шапка „ала Джъстин Тимбърлейк“.
— Исках да те почувствам.
Той понечи да я докосне, но тя го хвана за китките.
— Е, можеш да ме почувстваш и през презерватива или тази вечер ще почувстваш само ръката си — усмихна се тя, приятелски, но неотстъпчиво. — Ти избираш.
— Ще видя какво мога да намеря — измърмори той и отиде в другата стая да събуди съквартиранта си.
Беше свалил ризата си още щом влязоха в апартамента. Може би си мислеше, че загорелият му мускулест торс ще отвлече вниманието й от жилището, което плачеше за ремонт. Сега, когато остана сама, тя изведнъж се почувства не на място. Имаше кутии от пица, купчини мръсни дрехи и остатъци от марихуана в пепелника. Беше дошла в апартамента му да пробуди тялото й. Но дали наистина искаше това да стане тук?
Запознаха се в клуб, често посещаван от персонала на „Мама-сан“. Беше харесала шапката му. После танцуваха. Попита за името му, но веднага го забрави — Джим? Джон? Сетне й стана неудобно да го попита отново, а и не я интересуваше.
Прегръщаха се — абсурдно, помисли си Кат, да се целуват като тийнейджъри, но никой не им обърна внимание. Разговорът беше оскъден, запознаването и неангажиращите реплики бяха заглушавани от музиката, но това също беше без значение. Кат беше изморена от приказки.
Той се върна с три в пакет, като почесваше татуировката на орел върху бицепса си, и тя осъзна, че иска да се прибере. Тялото й определено имаше нужда от пробуждане, но си помисли, че би го оставила да подремне още малко. Имаше и нещо друго, макар да знаеше, че това е лудост.
Ако щеше да пробужда тялото си, искаше й се да бъде с Рори.
— Извинявай — каза тя, — но трябва да вървя.
— Защо?
Тя сви безпомощно рамене и си спомни репликата, която беше научила под сивото манчестърско небе.
— Желанието кара всичко да цъфти, притежанието го кара да повяхва и чезне.
— Какво?
— Току-що ми дойде.
Опасяваше се, че може да стане неприятен, но той само свали вълнената си шапка-джъстинка и поклати обръснатата си глава. Дори й повика такси.
— Вие, съвременните момичета, ме разсмивате — каза й, преди да си тръгне. — Не знаете какво искате.
Не можеше да го отрече.
На следващата сутрин, докато закусваше сама в „Старбъкс“ в края на улицата, където живееше, Кат си помисли, че е лесно да срещнеш някого. Но как да се запознаеш с някой, който не носи вълнена шапка, освен ако не е студено навън?
Как да срещнеш някой подходящ?
После си включи телефона, изслуша съобщенията на Меган и извърна лице от момчетата и момичетата, които още не бяха спали заедно и никога нямаше да се досетят, че тя изобщо не е като тях.
Паоло спусна завесите, превъртя два пъти ключа на входната врата и се изолира от външния свят.
Отиде в хола и провери как е Джесика. Тя лежеше на дивана с вдигнати нагоре крака и безцелно прелистваше лъскавото списание, което й бе купил.
— Ще приготвя нещо за хапване — каза той и когато тя го погледна с усмивка на бледото лице, той почувства как очите и сърцето му се напълват отново със сълзи. Трябваше да престане.
— Какво ти се яде, Джес?
— Все ми е едно — отвърна тя и поклати глава, все така усмихната.
Той отиде в кухнята и затърси във фризера нещо по-питателно за нея. Спагети и сос с месо и може би малко зелена салата, ако беше останало нещо в хладилника. Искаше да приготви нещо хубаво за съпругата си.
Хората си мислеха, че я обича заради външния й вид. И разбира се, така започна. Ала у Джесика имаше някаква вътрешна храброст, тя не беше толкова крехка, колкото изглеждаше, личеше си от начина, по който вирваше брадичка, когато природата й казваше да забие поглед в земята и да наведе глава.
Когато те поглеждаше, го правеше с вирната брадичка и той си мислеше за този неин навик, докато приготвяше вечерята им, като от време на време отиваше до вратата, за да се увери, че тя е добре. И всеки път Джесика вдигаше очи от списанието и му се усмихваше с вирната брадичка, както винаги, и той й отвръщаше с усмивка.
Нямаше нужда от думи.
Когато яденето беше готово, той отиде в хола с поднос, върху който имаше две димящи чинии със спагети, две салати от поувехнали марули и меки домати и бутилка от най-доброто вино от запасите им.