Млади жени по бикини все така огъваха тела и се усмихваха на сцената, докато мъже в ризи с къси ръкави отпиваха от бирата „Сан Мигел“ и не откъсваха очи от сластните танцьорки, без да са съвсем сигурни дали са преследвачите, или плячката.
Кърк редовно посещаваше „Мац, мац, котенце“, след като го уволниха от леководолазното училище в Сейбу. Собственикът британец не спря да повтаря колко съжалява — само няколко месеца по-рано беше убедил Кърк да се премести от Сидни във Филипините. Само че поредицата терористични бомбени атаки бяха прогонили туристите и през повечето време Кърк беше сам на лодката.
Вероятно трябваше да е по-ядосан на шефа си. Всъщност беше доволен да се махне от Австралия. Приятелката му все говореше „накъде отива връзката им“ и Кърк усещаше с мозъка на костите си, че никога няма да стигне там, където искаше тя. Преди не изпитваше и капка съмнение, че ще се ожени за това момиче, но бе грешал. Кърк просто не можеше да се преструва, че е същото като преди. Двете години далеч от дома го бяха променили. Срещата с Меган също го бе променила.
Беше загубил приятелката си в Австралия и работата си във Филипините. Сега внасяше своята лепта „Мац, мац, котенце“ да не фалира и наблюдаваше стотиците сантиметри златна женска плът, като се опитваше да избегне онази степен на напиване, когато щеше да плати таксата на някое момиче — таксата, която се плащаше на бара, задето губи една от работничките си за нощта — и да я заведе в хотела си.
— Ти откъде? В кой хотел отседнал?
До него стоеше стройна жена в зелени прашки от ликра. Тя леко докосна ръката му.
— Ти много гуапо — направи му комплимент и обхвана лицето му в рамка с палеца и показалеца си.
— Благодаря — отвърна Кърк, макар да знаеше, че би нарекла дори човека-слон гуапо, което означаваше хубав.
Подобно на повечето момичета в „Мац, мац, котенце“ тя представляваше странна смесица от стеснителност и безсрамие. След като вече се бяха запознали, тя започна да се гали отстрани, да върти бедра, а крехкото й тяло се поклащаше на високите токчета.
— Никога не достатъчно — произнесе тя. — О! Ах! Никога не достатъчно.
Той се усмихна любезно и отклони поглед към сцената. Момичетата в „Мац, мац, котенце“ обикновено имаха походка на сомнамбули. Отчасти заради скуката, отчасти заради изтощението. Въпреки че всички имаха младостта си за съюзник — нямаше момиче над двайсет и пет, — ако никой не платеше таксата им, трябваше да танцуват до четири сутринта. От време на време диджеят пускаше парче, което ги оживяваше и тогава те се смееха, мятаха дългите си черни коси и движеха тела с радост и самозабрава, като не танцуваха вече за мъжете в бара, а само за себе си.
Нямаше логика в песните, които им бяха любими. Въпреки че танцуващите в бара бяха ревностни последователи на попмузиката, песните, които ги вълнуваха можеха да бъдат отпреди години, както и последният хит. Модата беше далеч от тях.
Момичетата в бара се връщаха към живот от „Подскачай“ на „Хаус ъф Пейн“. „Без теб“ на Еминем. „Секс бомба“ на Том Джоунс и Маус Ти. „Ще се видим, когато стигнеш там“ на Кулио. „Макарена“ на „Лос дел Мар“. Но най-вече полудяваха, когато диджеят пуснеше „Момиче като теб“ на Едуин Колинс.
Това момиче, помисли си Кърк. Това момиче Меган.
Беше глупаво. Знаеше го. Беше само една нощ, но тя му влезе под кожата. Още не можеше да я забрави. Може би защото беше само една нощ. Може би защото така и не бе имал възможност да се освободи от нея. Ала най-вероятно, защото той се интересуваше от нея, а тя от него — не.
Меган, мислеше си той, докато гледаше петдесет други момичета, всичките полуголи, всяка от тях можеше да бъде негова за шепа пари. Можеше да има две наведнъж, дори три, ако можеше да си го позволи, ако не беше останал без работа. Това обаче нямаше да се случи.
Меган, Меган, Меган.
След още няколко бири „Сан Мигел“ момичето продължаваше да стои до него със собственическа ръка върху рамото му. Дори в пулсиращия сумрак на „Мац, мац, котенце“ се виждаше белегът от цезарово сечение на корема й.
Повечето от тях имат деца, помисли си той. Защо иначе щяха да са тук? Понеже им харесва? Понеже мъжете, които идват тук, са чудесни хора?
Забелязала погледа му, тя затвори очи и с полуотворена уста започна да върти стройните си бедра.
— О, никога не достатъчно!
Той знаеше, че тази вечер няма да види Меган, вероятно дори никога. Затова плати таксата на момичето на един як „мама-сан“ и я изчака да отиде до съблекалнята. Когато накрая се върна, той почувства как го залива вълна от нежност. Беше свалила работните си обувки на високи токчета и прашките и беше облечена в сърцераздирателно обикновена тениска и джинси от цивилния си живот. От курвата до съседското момиче я делеше един тоалет разстояние.