— На овулацията, да.
— Пробвах го, когато лекарят ми каза, че пълнея от хапчетата. Проблемът е… когато съм заспала. Той просто си взема своето.
— Взема си своето?
— Покатерва се върху ми и готово. После захърква в момента, в който свърши. И дума не може да става за кондом. Не бих се опитвала. Честно, не става.
Там навън имаше цял един различен свят. Ширналите се комплекси около кабинета. Там все още наричаха бременните трудни, плодът все още беше наричан самун в пещта и мъжете си вземаха своето, когато някоя женица се строполеше полумъртва от умора в края на изтощителния ден.
— Тогава му кажете, че не може да си взема своето. Това е възмутително! Ще поговоря с него, ако искате.
— Много сте мила, наистина — каза жената и я притисна във влажната си мечешка прегръдка. Меган внимателно я отдалечи и й заразправя за предимствата на вътрематочната спирала.
Жената я харесваше. Тя беше най-младият лекар в практиката, течеше последната година от професионалното й обучение, а едва от месец беше на стаж като джипи, и все пак с лекота беше завоювала мястото си на най-предпочитан личен лекар.
Последните седем години беше се готвила за тази професия — шест от тях в медицинския, а последната година като домашен лекар в две лондонски болници. А сега, в медицинската практика, където другите трима лекари бяха мъже, можеше най-накрая да се отличи.
Когато жените идваха с оплаквания за менструални болки, от които им идваше да се хвърлят под влака, Меган не им казваше да вземат болкоуспокоително и да се стегнат. Когато младите майки идваха и споделяха, че се чувстват депресирани и всяка вечер плачат, докато заспят от изтощение, тя не им обясняваше, че следродилната депресия е нещо естествено. Когато изследването на хромозомите покажеше голяма вероятност за синдрома на Даун, Меган обсъждаше с тях всички възможности с ясното съзнание, че това е едно най-трудните решения за всяка жена.
Когато госпожа Съмър си отиде, доктор Лоуфорд провря главата си през открехнатата врата. В ограниченото пространство на стаичката Меган долови миризмата му — цигари, сирене и питка с туршия. Той оголи зъби в подобие на чаровна усмивка, както си въобразяваше.
— Най-после сама — каза.
Лоуфорд беше обучаващият лекар на Меган — старшият лекар трябваше да й бъде наставник, учител и ментор през годината, преди тя да придобие пълна правоспособност. Някои младши стажанти боготворяха наставниците си по време на стажа за джипи, но само след месец под негово ръководство на Меган й стана ясно, че доктор Лоуфорд е цинично тиранично копеле, което я мрази и в червата.
— Тик-так, доктор Джуъл. Последният ви пациент се задържа цели трийсет минути.
— Нима?
— Трийсет минути, доктор Джуъл. — Почукване по часовника. — Прегледът не трябва да ви отнема повече от седем минути.
Тя го погледна с инатливо изражение. Детството с две по-големи сестри я беше калило да отстоява мнението си.
— Пациентката току-що беше направила спонтанен аборт. Освен това не работим в „Макдоналдс“.
— Съвсем вярно — засмя се доктор Лоуфорд. — Добрият стар Роналд Макдоналд може да си позволи разточителството да отдели повече време на клиентите си от нас. Хайде, елате да ви покажа нещо.
Меган го последва в претъпканата чакалня.
Наоколо седяха пациенти с различна степен на страдание и влошено здраве. Една закръглена жена с многобройни татуировки по голите й бели ръце крещеше на служителката на регистратурата. Чуваше се суха кашлица, плачеха деца, някои гневно въздишаха на ръба на търпението си. Меган разпозна част от физиономиите, дори откри, че може да свърже някои от лицата със заболяванията им. Той е с цистит. Тя е с високо кръвно налягане. Момиченцето има астма — като много други деца, които дишат въздуха на този град. Мили Боже, колко от тези хора чакат за преглед при мен?
— Май ви се очертава доста натоварена сутрин, а? — подметна доктор Лоуфорд, с което отговори на въпроса й. — Половината от тези пациенти вас чакат. — Меган го последва смирено обратно в кабинета си.
— Намираме се в „Хакни“, а не на Харли Стрийт — допълни той. — Седем минути на пациент, ясно? И няма значение дали са пипнали бубонна чума, или са се изгорили. Седем минути, вътре и вън. Докато Бог не ни даде четирийсет и осем часово денонощие, или не си намерим работа в частния сектор, това е единственият начин.
— Разбира се.