Кат купи половинка полуобезмаслено мляко от денонощния магазин с решетки на прозорците. После изчака на ъгъла Оливия да отпътува с мини-таксито и се качи в апартамента, където нямаше чужди хора, освен семейството й.
— Не е ли красавица? — изрече Майкъл, като се наведе над мазератито, за да види по-хубаво Джинджър през стъклото на офиса. — Тази бяла плът! Тези лунички! Знаеш ли какво направих веднъж? Опитах се да ги преброя. Дали не полудявам?
— Не трябваше да я молиш да се връща на работа — укори го Паоло. — Не е редно.
— Коя от заместничките й предпочиташ? Дебеланата, която забрави да изпрати декларацията за данъка добавена стойност? Или онази с очилата, която не можеше да приема съобщения от Италия, защото говорели „смешно“?
Паоло поклати глава. Истина беше, че рецепционистките, които се опитаха да заемат мястото на Джинджър, не се отразиха благоприятно на бизнеса. Но връщането й вероятно щеше да завърши с още по-голяма катастрофа.
— Ами ако Наоко научи, че тя отново е тук? Ами ако Джесика разбере?
— Няма. Жена ми по цял ден е заета с Клои, за да идва тук. А твоята е в провинциалното ви имение.
— Не е провинциално имение. Просто голяма къща в предградията.
— А дори да разберат, няма нищо нередно. Казах ти да не се тревожиш, Паоло. Вече не спя с нея. Върнала се е при съпруга си и специалните им съботни нощи. Така че къде е проблемът?
Изведнъж Майкъл се усмихна, наведе глава и наклони мускулестото си тяло към него и Паоло почувства първичното мъжко излъчване на брат си, стария му младежки чар, начина, по който го караше да чувства, че двамата са в съюз срещу всички останали. Паоло разбираше защо жените харесваха брат му и му прощаваха всичко.
— Работата върви по-добре с Джинджър, нали? — попита Майкъл. — Получаваме съобщенията, пощата ни заминава.
— Да се надяваме, че се е върнала заради работата, а не за удоволствието.
Майкъл се намръщи от раздразнение. Въпреки обичайната му напереност Паоло знаеше, че брат му е бил сериозно разтърсен от разкритието на Наоко за Джинджър. Майкъл беше на косъм да изгуби семейството си и това го бе ужасило.
Паоло погледна умореното лице на брат си и видя следите от изтощителното тичане, лъжите и непрестанния страх да не го хванат, последвани от разкритието, безкрайните сълзи, разговори до късно през нощта и затръшването на вратата на спалнята, когато Наоко го принуди да спи на дивана. Паоло вярваше на брат си, че връзката с Джинджър е останала завинаги зад гърба му. Кой би имал куража или нервите повторно да преживее всичко това?
Вярваше също, че ако брат му успее да се върне в правия път, ще бъде добър съпруг, страхотен баща и такъв, какъвто беше като дете. Майкъл отново можеше да бъде достоен за обич.
— Не можеш да имаш и двете, Майкъл — нежно му каза Паоло. — Трябва да го разбереш. Семейство и странични забежки. Не вървят заедно.
— Нали ти казах, не се притеснявай. Вече не я чукам.
— Ако ме лъжеш — отвърна Паоло, — и на двамата ще ни го начукат. Взе ли митническите декларации за алфа-ромеото? Трябват ми.
— Мисля, че са в офиса. Ще погледна.
Паоло наблюдаваше как бившата приятелка на брат му, ако можеше да се нарече така, говори по телефона в предния офис.
Помисли си, че Джинджър все още беше хубава, но вероятно никога не бе блестяла с нещо забележително, нещо, което да обясни готовността на Майкъл да играе руска рулетка със семейството си. В нея нямаше нищо, което да те накара да помислиш, че е в състояние да обърне света на един мъж с краката нагоре.
Паоло се чудеше как изобщо нещо такова би си заслужавало. Да създадеш семейство — съпруга, дете, дом — а после да го застрашиш заради тръпката от новото. Вярно, Паоло не беше като брат си и никога не е бил майстор в свалките като него — въпреки че се закле за въздържание. Вероятно винаги щеше да бъде така, докато онази му работа не изсъхнеше с годините.
Но все пак — как може някоя жена да си заслужава тези сърдечни мъки? Как можеше някоя новопоявила се жена да измести семейството ти? Никоя не е чак толкова добра в леглото.
Паоло не можеше да го обясни, но чувстваше, че нещо повече от семейството на брат му беше изложено на риск. Неразумното поведение на Майкъл някак си застрашаваше всичко, за което бяха работили досега. А той обичаше онова, което бяха постигнали. Мирисът на коли, когато сутрин пристигаше на работа, онова вълнуващо ухание на кожа и масло. Пътуванията до Торино и Милано, после дългото шофиране през Алпите, Франция и накрая у дома в Англия. Клиентите, които обичаха не по-малко от него и от брат му тези красиви играчки.