Спомни си старите чувства, бездънния гняв и тъгата от развода, чувството, че отнемат детето му. Спомни си как Али и Джейк отидоха да живеят с мъжа, който щеше да върне щастието за нея. На Рори не му бе позволено да се обажда и да пожелава лека нощ на Джейк — „посегателство на личното ни пространство“, го наричаше Али, — затова отиваше с колата до къщата им, паркираше отпред и чакаше да изгаснат лампите в стаята на сина му.
Лека нощ, лека нощ.
Дали някой ден нямаше да паркира пред дома на някой непознат и да гледа как угасва осветлението в стаята на бебето, което чакаха?
— Това е най-хубавото нещо на света — повтори и нежно положи длан на корема й. Наистина го чувстваше.
Не намери обаче думи да й обясни, че бебето отмерва отреденото му време, че му напомня за тленността на живота му — начин, по който природата му казваше, че всичко на този свят си има край.
Глава 21
— Голяма веселба! — възкликна Бригите пред Кат. — Ще успееш да вместиш и бебе, преди да чукнеш четирийсетака! Няма шега! Ще го изстреляш в последната минута! Мисля, че е… голяма веселба!
Кат се усмихна неуверено.
— Ами… още не съм съвсем готова за промяната.
— Не, не, не — възрази Бригите. — Не ме разбирай погрешно. Поздравления — на теб и Рори естествено. Кой би помислил, че ще излезе такъв куражлия? Просто мисля, че е забавно. Почакай малко.
Бригите се скри в кухнята. Вечерта едва започваше и „Мама-сан“ беше празен, чуваха се само гласовете на кухненския персонал, който се подготвяше за вечерта, и барабаненето на дъжда по прозорците. Кат докосна корема си за сетен път. Хубаво беше да си вътре в нощ като тази. Бригите се върна с бутилка шампанско и чаши.
— Да пием за теб. За умната ми Кат.
Кат се поколеба.
— С удоволствие, но предполагам, че не бива. — Потупа корема си. — Нали разбираш.
Бригите простена.
— О, хайде, сега де! Поводът е специален. Само една чаша. Няма да ти навреди.
Бригите опитно разкъса обвивката, махна телта и започна да отвива корковата капачка. Тя излезе с тих пукот. Бригите наля две чаши и подаде едната на Кат.
— Не искам, наистина. Все пак благодаря.
Кат се протегна, за да погали Бригите по ръката. Дължеше много на тази жена, не искаше да я засегне. Но в същото време — трябваше да даде всички шансове на бебето си.
— Нали няма да започнеш да се превземаш пред мен, Кат?
Бригите държеше по една чаша и в двете ръце. Отпи от едната.
— Не, нищо подобно. Просто ми се струва нередно. Благодаря ти, че искаш да ме уважиш. Наистина. По-късно, става ли? След раждането.
Бригите бързо пресуши чашата си и вдигна другата за тост, който бе почти подигравателен.
— След раждането — повтори. — Разбира се. Само ми обещай, че няма да се превърнеш в една от онези самодоволни преродени майки, които отричат бурното си минало.
— Не съм сигурна дали съм имала бурно минало — отвърна Кат. — Разбирам какво имаш предвид. Достатъчно дълго съм водила независим живот. Само че той омръзва, не мислиш ли?
Лицето на Бригите беше безизразно. Тя отпи от шампанското и замълча. Кат взе празната чаша от ръката й и я напълни с вода. Не бяха много хората, с които би споделила чаша — само сестрите й и Бригите.
— Не мога да кажа, че ще ми липсва — призна Кат. — Мъжете, които или са скъсали с най-страхотното момиче на света, или с най-голямата кучка на земята.
— Хмм — произнесе уклончиво Бригите.
— Смешна работа. Като момиче, когато се грижех за по-малките си сестри, си мечтаех само да бъда свободна. Никой да не ме спира. Но независимият живот не се оказа подходящ за мен. Винаги съм усещала, че би трябвало да съм по-щастлива. Да ти кажа истината, бях започнала да се отчайвам. А аз мразя да се чувствам отчаяна.
Бригите й се смееше.
— О, стига де, Кат! Не мислиш ли, че това, което правиш, не е малко отчаяно?
— Какво правя?
— Забременяваш в последния момент от мъжа, който в момента ти е подръка.
— Не е в последния момент!
— Е, там някъде. Хайде, стига де! Много по-отчаяно е от всичко, което си правила досега. Голяма веселба!
Кат усещаше студенината, скрита в думите й. Не искаше да става така. Искаше Бригите да се радва за нея.