Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже
1
1 април 2007 — Цветница
— Когато бях петнайсетгодишна бях страхотна, абсолютно страхотна! Скъпата Мамичка изпитваше ужас да ме пусне да бъда самостоятелна; тя чувстваше, че непременно ще се върна бременна или нещо такова.
Говореше Клаудия Паркър. Слушаше Дейвид Купър. Клаудия беше в леглото. Беше много красиво момиче и го знаеше, а и Дейвид го знаеше, така че и двамата бяха щастливи. Тя имаше дълга, блестяща, пепеляворуса гъста коса, която се спускаше от двете страни на лицето й, и гъст бретон до веждите, който подчертаваше много големите й, извити като на котка очи. Лицето й имаше съвършени черти, с малък прав нос и сочни, сладострастни устни. Нямаше никакъв грим и никакви дрехи и беше завита единствено с тънък чаршаф.
Дейвид седеше на края на леглото. Беше четиридесетгодишен и изглеждаше на толкова. Имаше черна, леко къдрава коса и решително лице с правилни черти.
Носът му беше малко издаден и имаше очила с дебели рогови рамки. Беше мъж с подчертано мъжествено изражение и се радваше на голям успех сред другия пол.
— И така, най-накрая напуснах дома — продължи Клаудия. — Искам да кажа, че беше наистина невероятно и ужасно. Една нощ се измъкнах навън и никога вече не се върнах. Всъщност, срещнах онова чудесно момче, актьора, той ме доведе със себе си в Лондон и оттогава съм тук. — Въздъхна и се изви под чаршафа. — Имаш ли една цигара, мили?
Дейвид извади пакет цигари с филтър от джоба на пижамата си и й подаде една. Тя запали, дръпна дълбоко и продължи:
— Искаш ли да чуеш още от моята сензационна биография?
— Искам да чуя всичко за теб.
Тя се усмихна:
— Толкова си мил. Въобще не си скучен. Когато те срещнах за първи път си помислих, че ще се окажеш абсолютен досадник. Но се оказа, че съм сгрешила много. Луда съм по теб! — Повдигна се и се приведе към него. Чаршафът остана зад нея, докато тя обви с ръце врата му и започна да хапе ухото му. Тя имаше наистина невероятно тяло.
Той я повали и притисна по гръб на леглото.
— Желаеш ли ме, мили? — прошепна тя. — Желаеш ли ме лудо?
Той изръмжа в знак на съгласие. Внезапно тя се изви и освободи от него, скочи от леглото и изтича до вратата.
— Много искаш — каза тя, — но не сега, мили. Навярно ще можеш да го направиш пак доста скоро, но аз се нуждая от малко почивка. — Изкикоти се. — Ще си взема душ, после може би ще можем да обядваме някъде навън и тогава, мили, тогава можем да се върнем и да го правим през цялата нощ!
Изчезна зад вратата и Дейвид чу в банята да тече вода.
Помисли си за Клаудия и за деня, в който се срещнаха за първи път. Наистина ли беше само преди три седмици? Тогава беше имал извънредно труден ден в офиса и Линда, неговата жена, му беше натякнала, че изглежда се занимава прекалено много с извънредна работа и че въобще не го вижда вече. Беше станало шест часа и той тъкмо се беше наканил да си тръгва, когато Филип Абътсън се беше втурнал в неговата канцелария.
— Слушай, Дейв — рече Филип, — имаш ли една свободна минута да дойдеш долу в студиото и да вземеш едно решение вместо нас? Имаме две момичета, които пробваме за новата марка сапун „Красивата Девойка“, и е страшно объркано и напрегнато. Просто не можем да решим коя от двете.
Дейвид неохотно отиде с Филип до студиото на партера в огромната сграда на рекламната компания „Купър-Тейлър“. Тя се притежаваше от неговия чичо Р. П. Купър, който имаше двама синове, и от Санфърд Тейлър, който нямаше никакви синове, но имаше зет. Дейвид беше шести по ред в линията на подчиненост, което в бизнес от такъв мащаб беше доста значимо, но не толкова значимо, що се отнасяше до Дейвид. Той завеждаше отдела за телевизия и тъй като сапунът „Красивата Девойка“ трябваше да бъде рекламиран сериозно по Канал 9, беше наложително да се подбере подходящото момиче.
Влязоха в студиото и Дейвид веднага я забеляза. Беше се отпуснала разкрачена на един платнен стол, облечена с бяла хавлиена роба. Косата й беше вдигната нагоре; ядеше ябълка. Другото момиче попадна във фокуса на погледа му по-късно. Имаше хубостта на лъскава кутия шоколадови бонбони, изглеждаше прекалено морална и девствена. Въпреки това, фигурата й опровергаваше лицето. Имаше огромни гърди, големината на които беше подчертана от банския костюм с цвят на човешка кожа, който носеше.
— Какви цици — избоботи Филип.
— Винаги ли мислиш само за това? — попита Дейвид.
Филип извика да се пази тишина в малкото студио и направи жест на момичето с едрите гърди. Тя се отправи към малкия декор на снимачната площадка, където имаше подготвена импровизирана баня. Приближи се и влезе с изящна походка в голяма, заоблена мраморна вана с почти невидимия бански костюм с цвят на човешка кожа. Един реквизитор се втурна усърдно към нея и напръска с пяна от спрей обилните й пропорции. Друг пъхна голям сапун в ръката й и тогава Филип извика: