— Виж какво, малката, ти си на седемнайсет, ще имаш още безброй мъже. Скоро ще ме забравиш. Ние не сме…
— Не сме какво? — прекъсна го гневно тя. — Господи, колко те мразя!
Той сви рамене и отново се върна в стаята. Линда пак беше започнала задълбочен разговор с дебелия мъж.
— Искаш ли да си тръгваш? — попита Пол.
— Не — очите й блестяха. Беше много пияна. — Бруно ще ме учи на нов танц.
— Бруно може да си намери друго момиче. Аз ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. — Предупреди с поглед Бруно да не се приближава повече, отведе я в другата стая, където танците бяха започнали, и я прегърна много силно. — Искам да спя с теб — прошепна той.
— И аз искам да спя с теб — отвърна тя. — Искам да кажа, че не искам, но ще бъде хубаво, но аз… Ох, Господи, мисля, че ще е по-добре да си поема малко въздух.
Той я целуна отново. Този път и тя го целуна и устните им се сляха взаимно. Бяха застанали сред танцуващите, захвърлени сред своя собствен малък свят. Езикът му обходи устата й — тя изпита внезапно силно желание към него. Той я притисна още по-силно и после я освободи.
— Почакай тук — рече той. — Ще ти донеса палтото.
Тя изчака спокойно, главата й бе силно замаяна от алкохола, който беше изпила. Въобще не можеше да разсъждава, чувстваше се не на себе си и просто искаше пак да е в сигурните ръце на Пол.
От коридора се чу някаква врява и тя отиде там.
Двама мъже се биеха. Единият беше дебелият, а другият — жителят на Карибските острови, който беше на бонгото преди това. Двамата крещяха оскърбителни, неприлични думи и се търкаляха по пода. Никой не се опитваше да ги спре.
— Защо се бият? — попита тя едно момиче, което стоеше до нея.
— О, мила, Бруно винаги трябва да се сбие с някого — каза момичето. — Няма да е Бруно, ако не го направи.
Носът на жителя на Карибските острови започна да кърви обилно. На Линда изведнъж й прилоша. Излезе през входната врата. Студеният въздух й подейства леко и отрезвяващо. Отиде до колата и седна вътре.
Накрая Пол пристигна.
— Притесних се за теб, помислих си, че си тръгнала демонстративно заради мен. — Седна до нея и я прегърна. Тя се отдръпна. — Какво има? — попита той.
— Чувствам се ужасно. Мисля, че ще припадна.
— Тогава да се връщаме вътре и ще те заведа горе в банята.
— Не, не искам да се връщам там.
— След минута ще се почувстваш по-добре. — Отново я прегърна и този път тя не се отдръпна. Целуна я, а ръцете му опипаха тялото й.
Тя се почувства отмаляла, със замаяна глава, и когато затвори очи, всичко се завъртя край нея. Усещаше как Пол я докосва, как устните му са върху нейните, но всичко изглеждаше като че ли ставаше някъде другаде.
Изведнъж той я остави и запали двигателя. Стори й се, че пътуват безкрайно дълго, но всъщност беше съвсем кратко. После той й помогна да слезе от колата. Двамата изкачиха безброй стъпала и се озоваха в стая, където той я бутна на някакво легло.
Тя не оказа съпротива, когато той свали ципа на роклята й и я съблече, защото за нея това не беше реалност.
Целуна я бавно. Леглото беше меко и тя се чувстваше много удобно. Ръцете му бяха силни и топли, дланите и пръстите му създаваха фантастична възбуда. Обърна я по корем и тя почувства как той разкопчава сутиена й.
— Не съм тук — прошепна тя. — Намирам се на друга планета. Много съм пияна, не трябваше да се възползваш от неизгодното ми положение. Аз всъщност съм в изгодно положение… — започна да се кикоти.
Той започна да я целува по гърба и тя изведнъж се отдаде на буйната страст, която сякаш я завладяваше завинаги.
— Обичам те — каза единият от тях.
— Обичам те — каза другият.
И да бяха го искали, нямаше да бъде толкова хубаво.
Линда се събуди в пет часа сутринта. Усети изсушаваща жажда и тежест в очите, а лицето й беше като изстъргано с шкурка. Огледа се наоколо и не повярва на очите си. Откри, че се намира в малка, разхвърляна стая, а Пол се беше проснал на другия край на леглото и спеше.
Тя седна в леглото и потърси нещо да се покрие. Главата й сякаш щеше да се пръсне, ако се задвижеше много бързо. Предпазливо придърпа покривката на леглото, уви я около себе си и стана.
Пол не помръдна, докато тя пипнешком търсеше пътя към вратата. Озова се в тесен коридор, в който бяха нахвърляни безразборно безброй вещи. Проправи си път до банята, която също беше малка, занемарена и студена. Включи лампата — тя беше гола крушка, а когато пусна студената вода, през мивката пренебрежително претича голям черен паяк. Почти изпищя.
Изпи бързо четири пълни канчета с вода. Канчето миришеше леко на паста за зъби, но се почувства малко по-добре.
Взря се с печален поглед в отражението си в огледалото, закачено над мивката. Гримът й беше размазан по цялото лице. Косата й беше разрошена и сплъстена. Изглеждам, като че ли тук ми е мястото, помисли си тя, изпълнена с безсилие. Върна се с леки тихи стъпки в спалнята и потърси дрехите си. Когато ги намери, се облече бързо. Погледна към Пол, който продължаваше да спи дълбоко. Втренчи продължително поглед в него и след това, откривайки палтото си, излезе.