Дейвид положи усилия да остане спокоен:
— Не мога да знам.
— В такъв случай очаквам, че е о’ кей за мен да опитам. — Побутна Дейвид с лакът. — Тия изгряващи звездички са все едни и същи, както знаеш. Само трябва да им кажеш, че можеш да публикуваш името им, и си отварят краката без дори да си поискал.
Дейвид беше спасен да отговори от приближаването на мисис Райе и Линда.
Нед потупа любящо своята съпруга по пълничкото рамо.
— Забавляваш ли се, любов моя? — попита той. После поклати обвинително пръст към Линда. — А какво си беше намислила да направиш ти — да излезеш на първа страница в тазсутрешните вестници?
Дейвид започваше да изпитва все по-голяма неприязън към Нед Райе.
Точно в този момент светлините изгаснаха постепенно и лъчът на един прожектор беше фокусиран върху импровизирана сцена, подготвена в предния край на помещението. Филип Абътсън зае поза до микрофона. Веднага щом бърборенето в залата притихна той произнесе дълга реч за сапуна „Красивата Девойка“. Беше добър в рекламното представяне и правеше едно просто парче сапун да звучи като кюлче злато. В края на речта му се чуха откъслечни вежливи аплодисменти, след които той се отпусна на един крак и обяви:
— А сега, искам да ви представя самата Красива Девойка!
Завесите бяха дръпнати и се показа Клаудия, седнала в мраморна вана, потънала в пяна — всъщност, точно копие на декора, който беше използван в телевизионната реклама. Беше облечена с бански костюм с цвят на човешка кожа, но, естествено, никой не можеше да го забележи, така че общото възприятие беше, че няма нищо върху себе си.
Дейвид почувства силен прилив на възбуда.
Клаудия се усмихна на публиката и започна да рецитира своите думи на Красивата Девойка.
Нед Райе прошепна нещо неприлично на ухото на Дейвид.
Мисис Райе каза на Линда:
— Не е ли една малка хубавица?
Линда гледаше втренчено и безучастно в пространството, мислите й блуждаеха из предната нощ.
Когато Клаудия свърши с думите си, мъжете нададоха възторжени възгласи и аплодисменти, а от жените се чуха няколко ревниви хихикания. Завесите бяха спуснати отново и Филип се появи пак пред микрофона с още слова.
Дейвид се извини и тръгна по посока зад сцената. Мраморната баня сега беше празна. Той се огледа и забеляза малка врата в задната част на подиума. Поколеба се, но после я отвори и влезе.
Клаудия стоеше и попиваше водата по себе си с хавлиена кърпа. Намираха се в малка канцелария, където дрехите й бяха разхвърляни навсякъде в обичайния й немарлив стил. Беше облечена със същия бански, който й прилепваше като втора кожа. Погледна го уморено:
— А сега какво?
Той се приближи до нея и постави ръце на раменете й.
— Извинявай — рече той. — Повече няма да има въпроси.
Тя го погледна със своя див поглед с широко отворени очи.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Тогава тя се усмихна и плъзна ръце около врата му.
— Добре, простено ти е.
Той се наведе и целуна топлите й, нежни устни. Тялото й все още беше мокро, когато той постави ръце върху презрамките на горнището на банския й и бавно го съблече.
— Не тук, идиот такъв — прошепна тя. — Някой може да влезе. Във всеки случай ще те забележи.
Той се отдръпна от нея, отиде до вратата и завъртя ключа в ключалката. Тя се изкикоти тихо:
— Ох, Дейвид, ти наистина обичаш да рискуваш.
Той подхвана гърдите й в ръцете си и се приведе да ги целуне. Тя изстена:
— Давай сега, кучи сине. Прави каквото искаш, пет пари не давам!
5
Събирането у Моника и Джак вървеше на пълни обороти, когато Линда и Дейвид пристигнаха. Имаше всякакви хора, тъй като Моника харесваше „груповата разнообразност“, както самата казваше. Самата Моника беше едра жена, отправила се бързо към четирийсетте и опитваща се отчаяно да изглежда точно обратното. Имаше гъста, силно лакирана червена коса на малки къдрици, а лицето й, въпреки че беше с дебел слой мазила от „Елизабет Ардън“14, беше доста недодялано, грубовато, дори конско. Използваше свръхсилен мускусен парфюм, който омирисваше всички наоколо, и й говореше с писклив глас, като речта й винаги беше подсолена с „миличка“, „захарче“ и „ох, Господи!“.
Джак, за разлика от нея, беше по-скоро резервиран. Беше малко по-възрастен от Дейвид, но двамата бяха близки приятели от много години. Пушеше лула и имаше засукани мустаци. Винаги носеше късо шведско кожено яке без ръкави или някаква подобна спортна дреха. Човек би си го представил до някаква голяма къща, закътана сред някоя селска провинция на Англия, да се разхожда с голямо куче из своите обширни имоти. Притежаваше верига от гаражи и на по-млади години му бе харесало да бъде автомобилен състезател. Дори сега често правеше пробни обиколки на пистата, за да поддържа форма.
14
Елизабет Ардън (1891–1966) — световноизвестна козметична от канадски произход, собственичка на модна къща, вериги козметични магазини, салони, клубове и др. — Б.пр.