Моника сграбчи Линда, когато тя пристигна, прегърна я и с горда, енергична крачка я въведе във всекидневната, където обяви театрално:
— А това е нашата знаменита забранибомбаджийка!
Линда се почувства ужасно неловко. Моника я представяше като някакъв нов тип самолет! Линда познаваше повечето от присъстващите и те всички направиха по някакъв знак за поздрав. Имаше една двойка, която не беше срещала досега — нисък, набит, много мургав здравеняк и сребристорусо, високомерно изглеждащо момиче. Когато Моника свърши драматичното си обявление, я запозна с тях:
— Бих искала да се запознаеш с Джей и Лори Гросман, мои приятели от Америка. Джей е тук да режисира новия филм на Конрад Лий.
— Наистина — рече Линда, — колко интересно. Тази вечер се запознах с едно момиче, което ще участва в него.
Джей повдигна вежди озадачен.
— Това наистина е интересно. — Говореше с кратък, остър, нюйоркски акцент. — Въобще не сме правили подбор на актьорите, освен за главната мъжка роля.
Линда се усмихна:
— Вероятно тя страда от халюцинации.
— Как й е името, все пак?
Линда се намръщи замислено:
— Не мога точно да си спомня. Съпругът ми трябва да знае, тя току-що участва в една реклама за неговата компания.
Точно в този момент Моника влезе с Дейвид и отново направи подобно изложение. Откакто напусна другото парти, той беше в много добро настроение. Прегърна Линда и започна лек, приятелски разговор със семейство Гросман.
— Мили — прекъсна го Линда, — как беше името на момичето, което изпълни „Красивата Девойка“?
— Какво? — попита той, чувствайки се внезапно гузен. — Защо искаш да знаеш?
Линда го погледна странно или поне той си помисли, че е така.
— Трябва ли да имам някаква причина? — попита тя.
Той почувства как последвалата кратка тишина се изпълва с напрежение и след това се засмя слабо и каза:
— Естествено, не. Клаудия Паркър. Защо?
Джей поклати глава отрицателно:
— Никога не съм чувал за нея.
— Какво има? — попита любопитно Дейвид.
— Ами — каза Линда, — нали си спомняш, че тя каза, че ще участва в новия филм на Конрад Лий. Джей е режисьорът, така че си помислих, че я познава. Очевидно не е включена и дори няма да бъде.
— Тя не каза, че е съвсем сигурно — каза хладно Дейвид. — Каза, че е била на среща с Конрад Лий, и че той я е харесал, това е всичко.
Джей се засмя:
— А, това обяснява объркването. Конрад винаги се среща с тези клети жени и ги залъгва с нещо. В действителност, поверително казано, момичето е вече определено. Някакво неизвестно италианско хлапе на шестнайсет години. Ако разгласим обаче във всички посоки, че търсим момичето, което ни трябва, това ще възбуди ненужен интерес навсякъде, а Конрад обича да ги интервюира сам, така че всеки да остане доволен.
Дейвид намръщено се обърна към него:
— Всеки остава доволен, освен момичетата, чиито надежди той подхранва.
Джей сви рамене:
— Това е шоубизнес. Повечето знаят резултата, а онези, които не го знаят, го научават скоро. — Обърна се към своята жена, която досега не беше отворила уста. — Нали така, любима моя?
Лори Гросман кимна утвърдително. Лицето й изглежда никога нямаше изражение. Напомняше красива, но твърде безлична, нарисувана кукла.
— Ето как Лори и аз се запознахме — продължи Джей. — Тя беше актриса, дойде за една роля и вместо нея, получи мен. Лори е третата ми жена. Другите две също бяха актриси. Май и с тях се запознах по същия начин. Сега дори не си спомням.
Накрая Лори проговори с плътен, южняшки провлачен акцент:
— С удоволствие бил изпила още една чаша, мили.
— Разбира се, мила. — Джей стана. — А вие, мисис Купър?
— Моля, наричайте ме Линда. Бих предпочела джин с тоник.
Джей се отдалечи да донесе напитките. Моника се върна, повика Линда и я замъкна, където се бяха събрали повече хора, за да се изфука с героинята от знаменитата снимка, която си беше изрязала от вестника.
Лори кръстоса дългите си стройни крака.
Очите на Дейвид я огледаха бързо.
— От коя част на Америка сте? — попита той любезно.
— Произхождам от Джорджия15, миличък. — Премигна лениво към него. — Но от пет години живея в Холивуд.
Той я огледа. Беше по-голяма от Клаудия, на около двайсет и седем години, пресметна той. Приличаше на един от онези модели от списание „Вог“, у които всичко беше съвършено. Почувства, че изпитва влечение към нея. Съвършенството й го накара да се попита как ли е в леглото.