Ресторантът беше претъпкан. Главният сервитьор каза, че масата им ще е свободна след няколко минути, и те седнаха на бара. Клаудия поздрави няколко души. Дейвид се успокои, след като се огледа и видя, че няма нито един негов познат.
Някакво момиче се приближи до тях, влачейки източен, кльощав, дългокос млад мъж зад себе си. Беше слаба и загоряла от слънцето и изглеждаше доста хубава.
— Великолепно! — каза тя на Клаудия. — Изглеждаш приказно! Къде се губиш, не съм те виждала от столетия! — Притегли младежа до себе си. — Помниш ли Джеръми?
Джеръми се изчерви и запъна:
— 3-здравей.
— Сгодени сме! Представи си! — Изкикоти се и мушна весело Джеръми в ребрата. Той изглеждаше истински объркан.
— Шърли! — възкликна Клаудия. — Колко страхотно! — Обърна се към Дейвид. — Шърли, мила, това е Дейвид Купър, един мой много стар приятел.
Шърли протегна малка ръка с потъмняла кожа и Дейвид я стисна кратко. Клаудия продължи:
— А, Дейвид, бих искала да те запозная с годеника на Шърли — Почитаемия17 Джеръми Френсис.
Джеръми пристъпи напред:
— Страшно готино е да се запозная с теб, старче. — Кожата му имаше пясъчен цвят и беше щедро изпъстрена с гневно червено акне.
— Седнете и пийнете нещо — рече Клаудия. — Трябва да го отпразнуваме.
Донесоха допълнителни столове и седнаха. Момичетата веднага започнаха да си говорят за роклите, които носеха. Почитаемия Джеръми седеше неловко на края на стола си. Беше много висок и колената му се удряха в тези на Дейвид.
— Ще се спретне огромна сватба — каза Шърли. — Просто ще е жестоко. Родителите на Джеръми ги познават всички! — Със замах показа пред очите на Клаудия огромен смарагдово-диамантен пръстен. — Гледай! — каза тя драматично. — От „Аспри“18 е!
Клаудия каза:
— Божествен е, страшно ми харесва. Толкова се радвам за двама ви.
— А какво ще кажеш за себе си? — попита любопитно Шърли, хвърляйки многозначителен поглед към Дейвид.
Клаудия се засмя.
— Знаеш какво мисля аз за брака. Не е за мен, Шърл, миличка. Аз обичам да съм сама. Както и да е, ти срещна Джеръми първа!
Джеръми почервеня отново и погледна подобаващо поласкан. Дейвид стана.
— Мисля, че масата ни е готова — каза той.
— Запазили сте маса? — каза Шърли замислено. — А ние забравихме и сега ще трябва да чакаме със столетия за маса, а аз умирам от глад. — Поколеба се за секунда-две и после продължи — Слушайте какво, защо не вечеряме всички заедно? Не съм те виждала от толкова време, Клаудия, ще бъде много весело!
— Масата ни е за двама — каза Дейвид със суров тон.
— Няма да имаме нищо против да се постесним до вас мъничко, нали Джеръми?
Джеръми кимна безлично.
— Какво ще кажеш? — обърна се Шърли към Клаудия.
Клаудия погледна безпомощно Дейвид и каза:
— Добре, ще се радваме много.
Последваха сервитьора до масата и докато вървяха, Шърли махаше с ръка и се усмихваше на различни хора.
— Мисля, че заведението е просто изумително — отбеляза тя, когато стигнаха до масата. — Сигурна съм, че ако човек седи тук една седмица ще види, че го посещава абсолютно всеки, когото познава, нещо като летище „Лондон“ — изкикоти се силно.
До края на вечерята Дейвид беше в мрачно, безмълвно настроение, а Джеръми нямаше какво да каже, така че целият разговор се поддържаше от Шърли и Клаудия, която се включваше от време на време. Шърли беше страстен читател на списание „Куийн“, особено на страниците му за светски новини, и главните и теми на разговор бяха кой с кого е бил видян и какви добри партита се даваха. Джеръми очевидно беше канен на повечето от тях и Шърли се впускаше в най-подробни детайли за най-отегчителни неща. Например, лейди Клариса Колт носела една и съща рокля на две различни партита, а почитаемата Аманда Лоурънс дала парти в чест на въвеждането й в обществото, на което шампанското не им стигнало.
— Беше толкова ужасно — едва не зарида Шърли. — На човек просто никога не трябва да му свършва шампанското! Толкова е притеснително!
Когато преминаха към десерта, Джеръми я покани на малкия дансинг, където се притиснаха един друг непохватно.
— Да се махаме оттук — предложи Дейвид. — Чух толкова много глупости, че все едно ми е говорила една тъпа сополива крава.
— Съжалявам, мили — отвърна утешително Клаудия. — Тя наистина малко прекалява.
— Малко прекалявала! Та това е чисто подценяване за нея. Коя е тя, все пак?
Усмивка заигра леко по устните на Клаудия.
— Когато дойдох за пръв път в Лондон, работех в клуб. И тази палава мис работеше там.
17
Почитаем(а) — титла на син (дъщеря) на член на Камарата на общините на парламента, висш съдия, барон и др. от висшето общество. — Б.пр.