Докато тя се обличаше бавно, Пол се беше изтегнал лениво на леглото и я гледаше.
— Знаеш ли, много си секси — каза той. — Не бих възразил да те видя с дълги черни найлонови чорапи и черен жартиерен колан. И нищо друго.
— Какво ще правиш, ще ме снимаш ли?
— Не, ще те рисувам. Да речем, легнала на канапе. Много секси. Мога ли?
— Ще си помисля — засмя се тя, чувствайки се леко притеснена.
— Кога ще те видя? — попита той.
— Не знам.
— Утре?
— Не знам, Пол. Много ми е трудно да предвидя нещата.
— Не можеш просто така да ме оставиш, без да ми кажеш кога.
— Ще ти се обадя по телефона сутринта.
Той й даде номера в службата си и я целуна дълго и горещо. Тя си тръгна към къщи. Беше единайсет и половина.
8
Клаудия излезе от ресторанта разярена. Взе такси и се насочи към хотела на Конрад Лий. Беше й писнало от Дейвид Купър. Тъпо копеле — кой си мислеше, че е той? Отначало любовната им връзка беше забавна. Тя обичаше любовните връзки с женени мъже — те бяха особена порода и винаги бяха едно предизвикателство. Освен това, се беше заблудила да си помисли, че той може да й помогне за нейната кариера.
Нищо. Той не беше направил абсолютно нищо. Да бъде мис Красивата Девойка, това изглежда я отвеждаше в задънена улица. Той дори не беше й поднесъл един приличен подарък, а само безброй неизпълнени обещания. И къде беше знаменитото палто от норки, което очакваше да получи? Не искаше пари от него. Как смееше той да й предлага пари като на някаква евтина проститутка. Подаръците бяха нещо по-различно.
— Стиснато копеле — измърмори тя на себе си. Дори й се беше оплакал, че му набъбвала сметката в ресторанта.
Таксито спря до хотела. Портиерът се втурна към нея да я съпроводи. Тя тръгна с бавна, спокойна и уверена крачка към рецепцията.
— Бих желала да говоря с мистър Конрад Лий — каза тя.
Заведоха я до телефонните кабинки. След малко телефонистката каза, че никой не отговаря.
— Бихте ли опитали да звъннете в спалнята му, моля? — каза тя.
Телефонът звъня дълго и накрая слушалката бе вдигната.
— Да-а? — Гласът беше пресипнал и недружелюбен.
— Конрад, аз съм, Клаудия Паркър.
— Кой?
— Клаудия Паркър — повтори тя със спокоен тон. — Не може вече да си забравил предната нощ.
Настъпи кратка пауза, след което:
— О, да, естествено. Как си, бейби? Какво мога да направя за теб?
— Твоята секретарка ми се обади по телефона да се видя с теб утре вечер. Аз бях с оня досаден тип и внезапно си помислих, по дяволите, защо да не се видим тази вечер?
Той се засмя, изкашля се неприятно и каза:
— Слушай, бейби, тая вечер съм съвсем зает.
— А — каза тя разочаровано. — Но виж какво, аз съм много приспособима, никога трима не ги считам за много.
— Да не би да си мислиш това, което аз си мисля? — попита любопитно той.
— Разбира се, че е така — измърка тя. — Ти беше толкова фантастичен снощи. Нямам нищо против и аз да участвам.
— Почакай една секунда — каза Конрад и постави длан на слушалката. Тя почака търпеливо и скоро гласът му се чу отново, изпълнен с оживен интерес. — Качвай се веднага. Чакаме те.
Тя затвори слушалката усмихната и отиде с отпусната походка в дамската тоалетна, където през следващите двайсет минути освежи своя грим и оправи косата си, така че да пада върху раменете й гъста и лъскава. Изглеждаше страхотно — млада и секси. Фигурата й беше подчертана с най-добрите предимства на черната й минирокля с голямо деколте.
Беше изминал половин час, когато накрая тя почука на вратата на неговия апартамент.
Той отвори веднага. Беше облечен с хавлия за баня на зелено-оранжево райе.
— Къде, майната му, се губиш? — попита той с настойчив тон.
Тя се усмихна извинително, влезе във всекидневната, седна на фотьойл и скръсти крака внимателно, за да е сигурна, че бедрата й се показват максимално. Знаеше, че изглежда страхотно.
— Наистина много съжалявам — каза тя. — Знам, че ще си помислиш, че съм ужасна. Но това, което казах по телефона за тройката и тъй нататък… Е, извинявай, но просто не мога.
Той втренчи в нея поглед, изпълнен с неверие.
— Не можеш? — попита я с дрезгав глас.
Тя бавно поклати глава, премигвайки с дългите си черни мигли:
— Май исках страшно много да те видя и го казах просто така — но повярвай, това не е в характера ми.