— Не е в характера ти — повтори той безучастно.
— Не. — Облиза устни, кръстоса крака обратно и зачака.
— Виж какво, бейби — каза той накрая. — Обади ми се, когато друсах онова пиленце — посочи спалнята — прекъсна ме точно по средата. Никой не те е викал, но ти сама се появяваш и искаш да дойдеш при нас. И какво става — целият се хващам на приказките ти за тая палава идея с тройната сцена, спирам посред пътя с тая мацка, чакам един проклет половин час, после ти ми се изтърсваш тука и ми се лигавиш, че не можеш да го направиш. — Гласът му се повишаваше възбудено и накрая почти крещеше.
Тя стана.
— Какво мога да кажа? — приближи се до него и сложи ръка върху неговата. — Снощи бях пияна, но много добре си спомням, че всичко беше супер. Сега съм трезва и съм безсилна да спра да искам да съм с теб.
Той я погледна възхитен.
— Ти си една малка отракана кифла. Предполагам, че искаш да се отърва от… — посочи спалнята.
Тя го целуна, повдигайки се на пръсти и притискайки се до него.
— Точно това е генералната идея.
Той я отблъсна от себе си.
— О’ кей, бейби, но не си мисли, че ме правиш на глупак, защото знам много добре какво правиш. Излиза, че си доста по-секси, така че ще се разплатя с нея. Това ли е, което искаш?
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Прави каквото искаш. Аз продължавам да съм готова за утре вечер. Сега мога да си тръгна всеки момент.
Той плъзна поглед по тялото й.
— Не, остани. Почакай в банята.
Тя се усмихна и покорно влезе в банята за гости в коридора. Той я остави да чака само пет минути. Скоро тя чу писклив женски глас, последван от затръшване на врата.
Най-накрая той отвори със замах вратата на банята — беше захвърлил хавлията с ярки цветове и стоеше без нищо върху себе си, освен своя слънчев тен и надървен пенис.
— Хайде, бейби — каза той. — Просто трябваше да дам на оная кифла петдесет зелени и сега искам да направиш така, че да си струва труда ми.
Дейвид паркира колата в гаража и влезе в къщата. Беше странно тихо. Предположи, че Линда си е легнала рано, качи се на втория етаж и надзърна при децата, които спяха кротко. Джейн се събуди и сънливо поиска чаша вода. Той й донесе и тя обви ръце около врата му и каза:
— Обичам те, татко.
Той я положи на леглото и отиде в спалнята. Тя беше празна. Изненада се леко. Къде беше Линда? Знаеше, че останалата част от къщата е пуста. Трябва да е отишла на кино или нещо подобно, помисли си той, но това съвсем не беше в нейния стил.
Погледна през прозореца и видя, че колата й не беше на паркинга пред къщата. После се огледа за бележка, но такава нямаше.
Отиде до стаята на Ана и почука на вратата. Прислужницата се появи, притискайки здраво своята прозрачна найлонова нощница около себе си. Имаше едва забележим неприятен мъх над горната устна.
— Къде е мисис Купър? — попита той с настойчив тон.
— Излезе май осем часа — рече Ана. Английският й не беше много добър. Тя не предложи никаква друга информация.
— Каза ли къде отива?
— Не.
— Кога ще се върне?
— Не.
Разговорът приключи.
Той се върна в спалнята, взе си душ и заспа, докато четеше вестниците в леглото.
Така го намери Линда, когато влезе. Силно се обезпокои, защото той беше казал, че ще се върне в дванайсет и винаги се връщаше по-късно, отколкото казваше. За щастие беше заспал и не можеше да види, че гримът й беше размазан, а косата — в безпорядък. Знаеше, че ако я види, ще разбере. Бързо отиде в банята, съблече дрехите си и облече роба. После пусна водата да се напълни ваната. Поне ако той се събудеше, вече нямаше да има значение.
Дейвид се събуди и дойде в банята.
— Къде, по дяволите, беше? — попита той.
— Ходих на кино. Ти къде беше?
— Знаеш, къде бях аз. Филмите свършват в единайсет без четвърт, къде беше цял час след това?
— Предполагах, че си бил с Филип — каза тя, без да обръща внимание на неговия въпрос.
— Да. Знаеш, че бях.
— И аз бях с Филип.
Той я погледна безучастно.
— Какво искаш да кажеш?
— Бях с Филип, колкото и ти беше.
— Да не си пила?
— Не, Дейвид, не съм пила. Обадих се на Абътсънови след като говорих с теб, и докато разговарях с Мери Филип се прибра и не знаеше нищо за това, че ще се среща с теб.
Умът на Дейвид започна да работи трескаво.
— Да, нещата малко се объркаха. Мислех, че той ще се върне по-късно, но после се сетих, че беше казал, че не може, така че се наложи да заведа онези хора вън от града на вечеря.
Тя повдигна вежди.
— Но ти току-що каза, че си бил с Филип.
— Да,… така де, така беше, защото мислех, че няма да разбереш.