Изиграха заедно ритуалния танц — той, застанал много спокойно и тръскащ ханша си с кратки, ритмични движения и тя, също тръскаща и въртяща се пред него.
— Да ударим една марихуана, а? — предложи той небрежно.
Тя хвърли поглед към тяхната маса. Бяха насядали още хора, а Конрад изглеждаше доста щастлив; поръчваше пиене и разговаряше на висок глас с безброй ръкомахания.
— Да-а, страхотна идея — рече тя.
Измъкнаха се от дансинга и отидоха на един балкон, който беше голям колкото половината клуб. Там беше прохладно и изненадващо тихо, тъй като прозорците и вратите към клуба изолираха звука.
Джайлз запали една цигара с марихуана и двамата един след друг всмукнаха дълбоко от нея.
— За да чукам онова джезве кокали, трябва да съм в много добро настроение — рече той. — Но правим страхотно художествено оформление за „Вог“ и искам атмосферата между нас да е добра. Господи, казвам ти, все едно е да друсаш скелет!
И двамата се изкикотиха.
— Имал си щур късмет — каза през смях Клаудия. — А как ти се вижда моя? Привлекателен е, нали?
— Бих предложил да направим четворка — каза Джайлз, — но знам, че ще свършим по двойки, така че няма да има никакъв смисъл.
И двамата се превиха от смях, после Клаудия каза:
— Хайде да влезем вътре.
— Какъв сценарий си намислила? — попита Джайлз. — Да не би да ставаш голяма изгряваща звездичка?
— Звезда, бейби, звезда.
Върнаха се сред шума и горещината и седнаха на масата. Синди слушаше внимателно Конрад, който разказваше някаква дълга отегчителна история за това как пристигнал за пръв път в Америка на четиринайсетгодишна възраст. Шърли и почитаемия Джеръми също се бяха наместили на масата.
— Милички, какъв очарователен мъж! — ахна Шърли. — Каква история! — Усмихна се превзето на Джайлз. — Здрасти, сладурче.
— Здрасти, Шърли, как е бизнеса?
— Бизнеса ли?
Той се засмя:
— Остави, миличка.
— С-слушай, старче — запъна се Джеръми, — много ми харесаха онези снимки, които си направил на Шърли — жестоко готина работа.
— Аз съм много готин фотограф — рече подигравателно Джайлз.
Клаудия реши, че е настъпило време да застане между вторачените погледи на Синди и Конрад. Плъзна ръка по врата му, прегърна го и му прошепна нещо в ухото.
Той остана видимо изненадан.
— Тук? — попита той. — Сега?
Тя се изкикоти.
— Никой няма да види. Искаш ли да го направя?
Той се засмя с пресипнал глас:
— Ти си една луда жена. Остави го за после, а?
Конрад поръча шампанско за цялата маса и всички се заловиха за чашите да пийнат здравата.
— Ще дам голямо парти утре вечер — каза той. Клаудия остана крайно зарадвана.
— За мен ли, мили?
— Да, за теб, за всички — всички сте поканени.
— Ох, сладуран, колко е супер! — разтрепери се от вълнение Шърли. — Къде и кога, захарче?
— В моя хотел — „Плаза Карлтън“ — ще наема салон там и ще бъде към десет часа.
— Страхотно — каза Клаудия. — Чуха ли всички, утре в десет. — Целуна Конрад по ухото. — Само за малко ще отида до тоалетната и веднага ще се върна. — Проби си път покрай претъпканите маси до входа.
— Искам да се обадя бързо по телефона — каза тя на администраторката.
— Вървете напред — каза тя, отивайки заедно с нея до телефонната кабина.
Минаваше три часа. Клаудия набра номера бавно и странна усмивка заигра по устните й.
Сънлив мъжки глас се обади в слушалката.
— Здравей, Дейвид, мили — прошепна тя. — Аз се забавлявам чудесно, а ти? — Веднага затвори. — Просто казах на съпруга ми да знае, че всичко е спокойно — каза тя на учуденото момиче и бързо се върна вътре.
Събуждането сутринта въобще не беше забавно. Клаудия видя до себе си Конрад да спи изпружен като недоволен, отпуснат, гол охлюв и стомахът й се преобърна. Чувстваше главата си натежала, а кожата — като претрит пергамент. Отиде в банята и си взе ледено студен душ. Той й подейства извънредно смразяващо и агонизиращо, но ефекта след това си заслужаваше.
След дискотеката не се бяха върнали в хотела на Конрад рано сутринта, а бяха отишли в нейния апартамент.
След душа се облече старателно, нанесе си педантично грим и беше готова да го придружи до студиото. После си направи кафе и разбута Конрад да се събуди.
Той се събуди тежко. Безброй кашляния, гнусни звуци в гърлото, кръвясали очи, лош дъх и воняща пот.
— Господи, колко е часът? — изломоти той, задавайки обичайния въпрос на хората, събуждащи се в чужди апартаменти.
— Точно десет часа е. — Подаде му чаша кафе.
— Къде е телефонът — попита той с настойчив тон.