— Лека нощ, Джей… Благодаря ти за всичко.
— Линда, ще ти се обадя утре. Почини си спокойно, всичко ще се оправи.
Клаудия намери Дейвид в групата, сред която беше Лори. Промъкна се с тихи стъпки отзад и притисна тялото си до гърба му. Закри очите му с ръце и профъфли с глас на Мерилин Монро:
— Познай кой е, бейби!
Тялото не можеше да бъде сгрешено. Той се изненада и се възбуди силно. Тя му въздействаше най-невероятно; просто трябваше да знае, че е тук и да я очаква.
Обърна се бавно. Очите му оглеждаха наоколо да види дали Линда не е наблизо. Не беше.
— Здравей, Клаудия.
— Здравей Клаудия — имитира тя неговия глас. — Не мога ли да получа по-добър поздрав от този? Между другото, можеш да си напъхаш твойта реклама за „Красивата Девойка“ в задника.
Всички от групата се вслушаха, включително Лори. Той стисна Клаудия за ръката, причинявайки й силна болка.
— Да отидем да намерим Линда — каза той, отдалечавайки се и дърпайки я с него.
— Да отидем да намерим Линда?! — повтори тя думите му недоверчиво, без да усеща никаква болка в ръката. — Трябва да се шегуваш!
Той я изведе с решителна крачка на терасата и намери пуст, тъмен ъгъл. Веднага, щом я пусна, тя обви ръце около врата му и го целуна.
— Липсвам ли ти? — прошепна тя. — Така щях да ти се ядосам, но не можах. — Изкикоти се. — Чувствам се смазана, както знаеш.
— Ти си една кучка, да ме зарежеш на масата в оня ресторант, да ми се обадиш посред нощ. Щяла да ми се ядоса. Ами аз?
Тя захапа ухото му и започна да трие тялото си о неговото. Роклята й се държеше на две тънки презрамки. Той ги свали и я съблече до кръста. Отдолу нямаше нищо. Жадно насочи уста към гърдите й.
В този миг разумът му изчезна напълно. Той беше с Клаудия и трябваше да я има. Нямаше значение, че бяха на обществено място. Че неговата жена беше някъде тук. Че някой можеше да се появи.
Беше тъмно. Той я повали на студения бетон и вдигна роклята й. Нямаше никакво бельо.
Облада я бързо. Всичко свърши за една минута.
— Господи! — измърмори той доволен. — Господи!
Тя лежеше, кикотейки се, роклята й беше събрана на кръста. Той я дръпна за ръката и изправи, огледа се наоколо и с облекчение видя, че никой не ги е забелязал. Тя беше безразлична.
— Трябва да се върнем вътре поотделно.
— Да ти го начукам! — отвърна тя.
— Току-що го направи. — Оправи вратовръзката си и избърса лицето си с носна кърпичка, за да заличи всякакви следи от червило. — Ще ти се обадя утре. Ще се измъкна рано от офиса и ще дойда при теб. Имам изненада за теб.
— Винаги имаш изненада за мен. Ти си мъжът с постоянно надървен кур! — Засмя се. — Ама че ще стане за заглавие за телевизионен сериал… чакай да помисля: „Мъжът с перманентно надървения“, в главната роля Дик Хемптън.
Той я целуна.
— Ти влез първа, иди право в дамската тоалетна, изглеждаш цялата раздърпана.
— Благодаря ви, любезни сър. Сигурен ли сте, че сте свършили с мен.
— Тръгвай, бъди добро момиче. Ще се опитам да ти се обадя по-късно.
Тя изплези език и го завъртя неприлично, после с бавна, спокойна походка прекоси френските прозорци25 съвсем невъзмутимо.
Той пое дълбоко дъх — какво момиче! След като изчака пет минути за по-сигурно, я последва. Партито продължаваше на пълни обороти. Грабна чаша пиене от преминаващия сервитьор и започна да се оглежда за Линда. Да се сблъсква с Клаудия на партита се превръщаше в опасен навик.
Забеляза Лори да танцува с някакъв опърпан актьор. Движеше ханша си с ритмични тласъци и се въртеше. Определено знаеше как да се движи.
Приближи се до нея.
— Виждала ли си Линда?
Тя погледна безизразно.
— Последният път, когато я видях, отиваше на терасата да те търси.
— Терасата ли? — каза той слисан.
— Терасата, миличък. — Отдалечи се от него с въртеливи движения.
Той започна да търси Линда по-сериозно. Проправи си път през салона, през групи хора, които се смееха и бъбреха весело. Някакво момиче го сграбчи за ръката. Беше слаба и хубава. Спомни си, че беше приятелката на Клаудия от ресторанта.
— Здрасти, сладичък — изкука тя. — Готино ми е да те скивам тука.
— Здрасти — огледа се за нейния голобрад приятел.
— О, Джеръми отиде да ми донесе още едно пиене. — Не пусна ръката му. — Партито е супер, но не очаквах да те видя тук.
— Защо не? — каза той спокойно. Беше доста слаба за него, за да я счита привлекателна.
— Доколкото знам, всички сме модерни и тъй нататък, но ти ме шашна като ревнив тип.
— За какво говориш? — тръсна ръката си и се освободи.
25
Френски прозорец — голям висок прозорец, който служи едновременно за врата, обикновено към тераса или градина. — Б.пр.