— В края на краищата това парти се дава от Конрад Лий за Клаудия, и не мислех, че ще дойдеш. Искам да кажа, че човек не бива да бърка бизнеса с удоволствието, а той е по бизнеса. — Усмихна се лукаво. — Ето, идва Джеръми с пиенето ми. До скоро — и се отдалечи.
Той остана на място, разгневен. Клаудия не беше споменала за Конрад Лий или за факта, че партито е за нея. Кучка! Кучка! Не преставаше да му се слага.
Забрави съвсем за издирването на Линда и започна да търси Клаудия. Искаше да си изясни някои факти.
Джей се върна на партито. Беше замислен. Ситуацията беше сложна — да кажеш на друг мъж, че не може да се прибере у дома при собствената си жена. Това би могло лесно да свърши с кроше по носа. Видя Дейвид в другия край на залата да разговаря с някакво момиче. Дейвид Купър. Симпатичен мъж, едър и мургав. Жените всичките си падаха по него. Лори бе казала, че мисли, че той вероятно е фантастичен в леглото, но от разговора с Линда не остана с такова впечатление. Лори имаше навик да казва, че повечето мъже са фантастични в леглото, което беше неин похват да дава на Джей да разбере, че тя не мисли, че той е.
Приближи се бързо до Дейвид. Беше решил, че най-добре е да свърши бързо, като му каже цялата истина.
Когато Джей започна, Дейвид остана подобаващо объркан и угнетен. Опита се да отрече, но когато Джей му разказа дума по дума какво беше казала Линда, той бе принуден да признае.
— Ти си идиот — каза Джей. — Имаш страхотна жена. Ако искаш да ебеш наляво и надясно, защо трябва да го правиш под носа й?
— Какво възнамерява да прави тя? — попита разтревожен Дейвид.
— Спомена развод.
— Това е нелепо. Тя няма никакви доказателства. Целунал съм момиче на парти — какво доказва това. Прибирам се у нас. Нямам намерение да бъда изритан от собствения си дом.
Джей сви рамене:
— Не мога да те спра, мога само да ти предложа съвет. Тя е в състояние на шок и ако се прибереш тази вечер у вас само ще усложниш нещата. Ако изчакаш до сутринта, съм сигурен, че и двамата ще ги видите много по-ясни.
— Благодаря много за съвета. Но аз познавам Линда. Сега е разстроена. Когато й обясня всичко, ще й мине.
Джей му хвърли святкащ поглед.
— Обещах й, че тази вечер ще стоиш далеч.
Дейвид го погледна със святкащ поглед.
— Въпреки това, приятелю, отивам си у нас.
Задържаха погледите си няколко секунди, докато
Джей каза:
— Лека нощ, смотаняко. Не забравяй да кажеш лека нощ на твоята приятелка. Навярно ще я намериш да целува задника на Конрад.
Тук се разделиха.
11
Когато Дейвид пристигна в къщи и пъхна ключа в ключалката на входната врата, тя не се отвори. Драсна клечка кибрит, за да се увери, че не е сбъркал ключа, но макар че той пасваше, вратата оставаше плътно затворена. Разбра причината — Линда я беше залостила отвътре.
Заобиколи и отиде до задната врата, но тя също беше здраво залостена. У него се надигна силен, едва сподавен гняв. Върна се при входната врата и натисна звънеца продължително. Раздрънканият звук беше силен. Продължи да натиска настойчиво. Но никой не отвори. Опита отново като остави пръста си върху звънеца няколко минути.
Един прозорец на горния етаж светна. Там беше стаята на прислужницата. Зачака с нетърпение Ана да слезе и му отвори, но нищо не се случи и след малко светлината изгасна.
Той се вбеси — Линда положително беше станала и казала на Ана да не обръща внимание на звънеца.
Диво ритна вратата, но успя само да си натърти крака.
Това е невероятно, помисли си той. На кого, по дяволите, си мислеше тя, че принадлежи проклетата къща?
— По добре ме чуй, Линда — извика той. — Не прави така с мен. Отвори вратата или ще извикам полиция.
Къщата се издигаше пред него, спокойна и тъмна. Започна да удря по вратата с юмруци — нищо. Отново натисна силно и продължително звънеца — пак нищо. В този момент от горния етаж се чу слаб детски глас.
Той стоеше и не знаеше какво да предприеме. Почувства вина за това, че е събудил децата, но все пак на Линда бе грешката, че не го пусна. Натисна звънеца продължително и настойчиво за последен път и за негова изненада резетата бяха дръпнати и вратата се открехна няколко инча. Той я натисна рязко да се отвори — тя иззвънтя с металически звук, потрепери, но не се поддаде — верижката я държеше здраво.
Линда се бе втренчила в него, пребледняла и ядосана.
— Върви си, ужасен си ми. — Гласът й беше равен и отпаднал.
— Хайде де, пусни ме, ще поговорим за това. Няма нищо — бях пиян.
— Не искам, да говоря с теб, не искам да те виждам. Върни се при твоята малка уличница и ме остави на мира.