Тя поклати недоверчиво глава.
— Наистина ли си я напуснал заради мен? Не е ли това лудост?
— Ще се разведа и ще се оженя за теб — каза уверено той.
Тя започна да се суети из стаята.
— Не искам да се женя, но все пак, благодаря за намерението ти. Хей, миличък, можем да правим каквото си поискаме, да отидем, където си поискаме. Това е толкова много!
Той я следваше из стаята.
— Не разбираш ли? Казах, че ще се оженя за теб.
Тя се засмя:
— Но аз не искам.
— Но аз искам. — Сграбчи я в ръцете си. Беше облечена с прилепнал оранжев пуловер, всекидневни спортни панталони в същия тон и лъскави бели ботуши.
Тя се изплъзна от ръцете му.
— Чуй ме, бейби — нека си изясним нещата. Нямам, повтарям — нямам никакво желание да участвам в сватбена сцена с камбани, затова спри да ми го предлагаш, сякаш е кой знае какво. Не искам да се омъжвам за теб.
И той вече почти викаше, но разбрал разположението й, смени темата.
— Къде ще идем? — попита той. — Можем да идем, където поискаш.
Тя се протегна, приличаща на котка в оранжевото си облекло.
— Изморена съм. Не ми се ще да се обличам и излизам.
Той остана изненадан:
— Винаги се оплакваш, че не ходим никъде — а сега, когато можем да идем, където поискаш — ти не искаш да излизаш.
Тя се отпусна на един стол и преметна небрежно крака върху страничната облегалка.
— Чувал ли си приказката за детето, което искало сладкиши — то плакало и се молило, докато накрая ги получило — и тогава изяло толкова много, че се разболяло? — Изкикоти се. — Разбра ли?
— Какво, по дяволите, ти става? Не разбираш ли какво съм сторил заради теб днес?
Тя сви рамене:
— Заради мен? Бих си помислила, че си го сторил заради себе си. Къде ще живееш сега?
— Ще наема апартамент. Мислех междувременно да остана при теб, а после можем да се преместим заедно в новото жилище.
Тя огледа маникюра си, възхищавайки се на перления блясък.
— Той пентхауз26 ли е?
— Кой да е пентхауз?
— Апартаментът, който наемаш. — Последва пауза. — Е, такъв ли е?
— Не знам. Какво значение има това, по дяволите? Ще намерим и пентхауз, щом искаш.
Най-после тя се усмихна, доволна и мъркаща.
— Да, искам. Мога ли да започна с избора на такъв апартамент още утре? Тук е толкова тясно за нас. — Протегна ръце към него. Съжалявам, че се държах като кучка, но днес ми беше натоварен ден.
Той се отпусна в ръцете й и я целуна, чувствайки как познатото желание се надига внезапно в него.
Тя го целуна силно, прокарвайки език по зъбите му и одрасквайки врата му с острите си нокти. Той започна да опипва тялото й, но тя го отблъсна и се отдръпна.
— Не сега, мили. Нека излезем за вечеря, и след това — помисли си — можем да се върнем заедно у дома. Това ще бъде съвсем различна сцена.
Тя включи стереограмофона и музиката на „Стоунс“ изпълни стаята. Започна да танцува наоколо като захвърли пуловера и се измъкна от панталона си, извивайки тялото си в такта на музиката. Остана само по тесен изрязан бял сутиен и лъскави бели ботуши.
Той я погледна хипнотизиран:
— Никога ли не носиш бикини?
— Защо да развалям линията? — Засмя се. — Тревожи ли те това? Никога не съм получавала оплаквания.
Тя изчезна в банята и той чу как пусна водата да напълни ваната. Влезе след нея. Тя се беше навела над ваната и разбиваше налетия шампоан на пяна. Беше захвърлила сутиена и беше останала само по ботуши.
Сграбчи я изотзад. Тя оказа слаба съпротива, смеейки се тихо. Той се опита да я задържи и в същото време да се освободи от дрехите си, но тя се изплъзна и падна във ваната. Не можеше да спре да се смее. Беше мокра и покрита с пяна. Вдигна крака над ръба на ваната, все още обута с ботушите.
Той бързо се съблече и скочи във ваната. Водата се разплиска.
— Мисля, че започва да ми харесва да живея тук — каза той.
12
Слънцето изливаше потоци светлина в спалнята и Дейвид не можеше повече да спи. Клаудия лежеше изтегната до него, като заемаше по-голямата част от леглото. Тя твърдеше, че не може да спи на спуснати пердета, което беше причина за факта, че всяка сутрин светлината го събуждаше твърде рано. Хвърли поглед към часовника си. Беше едва шест и половина, а до четири часа бяха стояли будни. Чувстваше се уморен, отпаднал и отегчен. Нямаше смисъл да става и да дърпа пердетата, след като се бе събудил и не можеше отново да заспи.
Просторната спалня беше в безпорядък. Клаудия имаше навик да се съблича и захвърля дрехите си навсякъде и просто да ги зарязва така. Сутрин трябваше да минава внимателно покрай тях.
26
Пентхауз (penthouse) — луксозни апартаменти на Запад, надстроени на покрива на небостъргач или друга висока сграда, считани за много модерни, обитавани от висшето общество. — Б.пр.