Наистина е изумително, помисли си той, колко се промени животът ми за шест кратки месеца. Но шест месеца живот с Клаудия бяха достатъчни да променят всекиго.
Новата рокля, която й беше купил, лежеше смачкана на топка в долния края на леглото. Беше от червен плисиран шифон. Тя я беше видяла на една витрина на „Бонд Стрийт“ и той я беше изненадал с нея на следващия ден. Изненадата му беше струвала съкрушаваща сума.
Вдигна я. Тя беше разляла чаша вино върху нея, което беше образувало голямо петно.
В банята от зелен мрамор, намираща се до спалнята, бъркотията продължаваше. Не беше изпразнила ваната и тя беше пълна със студена, мръсна вода. Флакончета с грим, четки за коса и шишета от парфюми бяха разхвърляни навсякъде. Мивката беше запушена със сапун и косми, засъхнали под капещия златен кран.
Но под мръсотията лежеше прекрасен апартамент. Пентхауз, какъвто тя беше искала, в нов жилищен блок в Кенсингтън27. Всъщност, струваше му цяло състояние на седмица. Но Клаудия го харесваше много и не мислеше да се премества.
Изпразни ваната и вдигна хавлиените кърпи. Наистина си пожела тя да се научи да бъде грижлива, но това изглеждаше невъзможно за нея. При Линда нямаше нещо, което да не е на мястото си.
Премина по коридора с огледала към кухнята. Тук имаше полуизпити чаши с вкиснало се кафе, купчини мръсни съдове и пълни пепелници, които създаваха неприятна миризма.
За щастие беше петък, което означаваше, че при тях започваше да идва нова чистачка. Последната беше напуснала отвратена, когато откри, че те не бяха женени, със загадъчна нотка в гласа: „Не съм свикнала с такава мръсотия28.“ Отначало той си беше помислил, че тя говори за състоянието, в което Клаудия оставя нещата, но портиерът му каза какво точно има предвид тя.
Направи си чаша силно кафе и успя да изгори няколко филии хляб. Клаудия си беше взела малък, устат йоркширски териер, който дойде на подскоци, без съмнение нетърпелив да бъде изведен на разходка. Той спеше обикновено на леглото с тях и често нощем се мушваше под завивките. Дейвид го мразеше. Не понасяше малки кучета.
Остави го да души из кухнята и отиде в просторната всекидневна. Тя беше piece de resistance29 на апартамента — една красива, голяма стая. Едната й стена беше цялата от стъкло и гледаше към живописен вътрешен двор. Другата беше от мрамор, а останалите стени бяха облицовани с огледала. Стаята се намираше в хаос. Преди да излязат предната вечер, тук бяха идвали гости да пийнат по нещо, и сега навсякъде се виждаха полупразни чаши. Препълнени пепелници, разсипани ядки, списания, снимки на Клаудия, възглавници, разхвърляни по пода. Слава Богу, че днес всичко това щеше да бъде почистено. Дейвид обичаше реда.
Отиде до входната врата и събра сутрешните вестници, като отдели своите „Таймс“ и „Гардиън“ от многото филмови и модни списания, които Клаудия изглежда получаваше ежедневно.
Изпи чая си — оказа се, че го е направил прекалено силен. Изяде препечените филийки — бяха прегорени. Прочете вестниците с размътен поглед. Скоро щеше да стане време да се облече и отиде на работа.
Линда се събуди рано. Слънцето грееше и денят бе хубав. Чувстваше се добре. Най-после бе започнала да се наслаждава на егоистичното удоволствие да спи сама. Да заема цялото легло, да се събужда и заспива, когато пожелае, да може винаги да влиза в банята.
Отначало й беше трудно да вземе решение за развод. Продължаваше да мисли какво ще правят децата без баща. Но фактът, че Дейвид се беше изнесъл и отишъл да живее при Клаудия, й бе дал сили.
Беше намерила добър адвокат и се остави в ръцете му. Наистина, беше съвсем просто.
Днес беше денят, в който трябваше да се яви в съда, да застане спокойно пред съдията и да изложи фактите. Адвокатът й, нисък и набит човек, щеше да е до нея. Там щеше да бъде и служител, водил разследване по делото, който щеше да даде съответната информация. Другият неин адвокат, който щеше да я съветва по време делото, беше висок, привлекателен и симпатичен. Всички я бяха уверили, че нещата ще минат без усложнения. Фактите бяха неоспорими и категорични.
Облече се, подбирайки внимателно дрехите си. Тъмнокафяв костюм, ниски обувки, лек грим. Оглеждайки се внимателно в огледалото реши, че изглежда точно както трябва. Изоставена съпруга, тъжна, смела и самотна.
Децата бяха при майка й. Закуси самотно със сварени яйца и кафе. Искаше й се да не бе ги изпратила, искаше й се звънкия им смях да изпълва къщата. Когато свършеше в съда, щеше да вземе влака, да отиде при тях за уикенда и всички те щяха да се върнат заедно в къщи в понеделник.
29
Piece de resistance (фр.) — прен. най-важното нещо, „бисерът“ (на апартамента). — Б.пр.