Сега къщата й принадлежеше. Нямаше проблем с финансите. Получи къщата и доста щедра издръжка за нея и двете деца.
Дейвид посещаваше децата всеки уикенд, в събота или в неделя. Линда винаги успяваше да избегне присъствието му. Всъщност, преди не беше го виждала от три месеца, след което се видяха в адвокатската кантора докато уреждаха окончателно финансовата издръжка.
Тя беше поставила само едно условие за посещенията му при децата. Да не бъдат никога в компанията на Клаудия. Дейвид не оспори това искане.
Тя бавно изпи кафето си. Скоро щеше да стане време да отиде в адвокатската кантора и да придружи адвоката до съда.
Клаудия се събуди в единайсет. Някой звънеше на входа. Пипнешком се добра до вратата, преборвайки се с лек пеньоар, покрит с петна от грим, който успя да облече, и отвори.
Срещу нея стоеше ниска, дебела жена.
— Аз съм мисис Коб — обяви тя. — Изпращат ме от агенцията. — Имаше едри, зачервени ръце и загрубяло и застаряло лице.
— Влезте, мисис Коб — каза Клаудия, потискайки прозявката си. — Боя се, че е ужасно разхвърляно, но съм сигурна, че ще се справите.
Заведе я в кухнята и посочи под мивката:
— Тук ще намерите всичко необходимо. Извинете ме, но ще ви оставя. Легнах си много късно снощи
Мисис Коб се огледа мрачно и не каза нищо. Клаудия взе от хладилника отворена консерва праскови и ги изсипа в чиния.
— Закуската ми — каза тя с широка усмивка, след което събра списанията и вестниците от всекидневната и се оттегли в спалнята.
Разположи се удобно в леглото, подпряна на лакът, и мързеливо прегледа вестниците — любимият й беше „Дейли Мейл“. Интересуваше я шоу-страницата. Разгледа я нетърпеливо, търсейки, както обикновено, нещо за Конрад Лий. Остана възхитена. Днес имаше цяла статия за снимките му в Израел. В нея се казваше, че снимачният екип ще се върне в Англия в края на седмицата, за да се захване със студийна работа.
Огради с молив статията и позвъни на агента си по перленорозовия телефон до леглото. Имаше още два дни работа във филма на Конрад. Нещата бяха станали доста трудни и екипът беше заминал за снимки на открито преди да стигне до сцените с нея. Обаче филмовата компания беше дала на нея и на агента й твърдото обещание, че щом се върнат, ще я извикат за въпросните сцени.
Съобщи добрите новини на агента си. Той обеща незабавно да проучи нещата.
Тя се протегна лениво. Изминалите няколко месеца от преместването й в този пентхауз бяха забавни, макар Дейвид да беше станал малко отегчителен. Пентхаузът беше най-хубавият апартамент. Всичките й приятели бяха много впечатлени. Тук й бяха направили много снимки и тя винаги оставаше доволна, когато те се появяваха в различни списания — като под тях пишеше: „Красивата млада актриса и модел Клаудия Паркър, почиваща си в луксозния си апартамент-пентхауз.“
Джайлз щеше да дойде в два часа да я снима гола за известно американско мъжко списание. Тя се надяваше, че Дейвид ще работи до късно, тъй като той ненавиждаше Джайлз, въпреки факта, че не знаеше, че тя бе имала връзка с него. Както и да е, достатъчно беше само, че ще я снимат гола и щеше да се разяри. За тези неща беше доста старомоден. Списанието плащаше много на нея и на Джайлз за тяхната работа. Във всеки случай тя нямаше нищо против да показва тялото си. В края на краищата, струваше си да го покаже.
Отново се прозя и отпусна по гръб в леглото. Скоро щеше да стане време да започне да се приготвя; дотогава можеше да си почине.
Дейвид пристигна в офиса си, уморен и раздразнен.
Секретарката му го поздрави с угрижено лице:
— Мистър Купър, чичо ви иска веднага да ви види. Помощникът му каза, че веднага трябва да отидете в неговия офис.
Ами сега, помисли си Дейвид. Нищо добро не го чакаше с това повикване на чичо му Ралф. Чичо му беше най-неодобрително настроеният при скъсването с Линда. Разводът беше грях, на който се гледа неодобрително, и чичо Ралф можеше да се прояви като много религиозен, когато му изнасяше.
Чичо Ралф седеше зад бюрото в канцеларията си в ранен викториански стил30 и изглеждаше като дребен, плешив ястреб-мишелов. Секретарката му Пени, блондинка с големи очи, го въведе вътре.
Вътрешно даде висока оценка на нейните секси, дълги крака, подаващи се под ултракъсата пола. Беше убеден, че секретарката на чичо Ралф беше най-хубавата в сградата.
— Добро утро, Дейвид — изсумтя чичо Ралф. — Седни, седни. Исках да поговоря с теб за сметката на фирмата „Фула Хелт Бийнс“.
— Вече я нямаме.
— Да, точно така. За това искам да поговорим. — Чичото се впусна в дълга лекция за това, защо са изгубили сметката, което беше причинено, според него, от мудното и безразлично отношение на Дейвид. Той намекна, че тази работа вероятно му идва твърде тежка. Дейвид слушаше внимателно, анализирайки внимателно всяка дума, която чичо Ралф казваше, защото всяка дума, която чичо Ралф казваше, винаги означаваше нещо друго. Това, което той казваше в действителност, беше: „Не ми се появявай тука с тътрещ се задник заради това, че си бил цяла нощ с някое палаво парче. Или работи или се махай по дяволите.“ Завърши лекцията с информацията, че мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ е в града още една вечер, и че е готов да обсъди наново своето решение за оттегляне на банковата сметка.
30
Викториански стил — от времето на царуването на кралица Виктория (1873–1901) — с чисти, опростени форми. — Б.пр.