— Изведи го на вечеря — изкомандва чичо Ралф. — Разкажи му за нашите планове и се дръж стабилно. Напий го, весели го. Заведи го в някой нощен клуб и му пъхни в ръцете някоя професионална компаньонка с консумация. Гледай да е щастлив. Каквото и да се случи, искам сметката обратно.
— Да, сър — Дейвид стана.
Пени седеше зад бюрото си в по-външната канцелария с кръстосани крака под бюрото. Усмихна му се и в широко отворените й невинни очи се прочете открита покана. Той се попита смътно дали тя спи с оня грозен дърт мишелов — слуховете из сградата казваха, че го прави. Нямаше да има нищо против да изчука това парче и да излезе с едни гърди пред чичото.
Наведе се над бюрото й:
— Как става така, че те виждам само тук?
Усмивката й се разшири и тъкмо щеше да му отговори, когато звънецът на диктофона на бюрото звънна и тя скочи бързо. Чичо Ралф беше очаквал неговото преминаване и я викаше на сигурно място в неговата канцелария.
Тя бързо отиде при него с изкушаваща походка на сексапилните си крака под късата поличка.
Дейвид се върна мрачен в офиса си при своята секретарка, която беше бледа, срамежлива и с плоски гърди. Изпитваше силно увлечение по него, което се опитваше да скрие, но от това то ставаше още по-очевидно.
— Мистър Купър — каза тя с притеснение, — всичко ли е наред?
— Всичко е наред. — Седна начумерен зад бюрото си. Мисълта да забавлява мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ една вечер из града беше потискаща.
— Ох, мили Боже, мистър Купър — секретарката му почти скърши ръце. — Мили Боже, трябваше ли да се случи точно днес.
— Какво има толкова особено днес?
— Днес е вашият развод. — Сведе поглед. — Е, искам да кажа…
Да, така беше — беше забравил съвсем за него. Изглеждаше странно Линда да отиде някъде в някой съд, да се разведе с него и той дори да не е там. Не изглеждаше добре.
Адвокатът му беше изпратил писмена информация за датата още преди време. Беше казал, че ще изпратят някой друг в съда чисто формално.
Секретарката му продължаваше да обикаля нервно край бюрото.
— Благодаря за веселото напомняне, мис Фийлд — рече той.
Тя се изчерви.
— Извинявайте… мислех, че знаете… — гласът й заглъхна. — Бихте ли искали малко кафе, мистър Купър?
— Ще бъде много добре, мис Фийлд.
Тя изтича от канцеларията, почти изпълнена със сълзи на благодарност.
— Копеле! — измърмори той. — Копеле!
Входният коридор в съда излъчваше мрачна атмосфера. Имаше хора, които се суетяха и подтичваха във всички посоки. Имаше стълби и дълги странични коридори във всички посоки. Цялостната атмосфера беше възможно най-потискаща.
Адвокатът на Линда я хвана и стисна силно за лакътя, като я поведе нагоре по различни стълбища и етажи, използвайки включително няколко стари асансьора. Изглежда бяха нужни часове да се доберат там, където отиваха.
— Надявам се вашето дело да свърши преди обедната почивка — каза той. — Шансовете са на ваша страна.
— Колко ли време ще отнеме то? — попита тя напрегнато.
— Не много дълго. Всичко е съвсем ясно и очевидно. Няма да отиде много време.
Започнаха да вървят по дълъг коридор с пейки покрай стените и на тях, предположи Линда, трябваше да изчакат. Беше пълно с хора и на много места се забелязваха мъже с дълги, бели, къдрави перуки и черни тоги.
Адвокатът й извика един от тях да дойде.
— Това е вашият съветващ адвокат — мистър Браун.
Мистър Браун беше висок и изглеждаше изискан. Имаше успокояващ, хипнотизиращ глас. Той обсъди накратко въпросите, които щеше да задава на Линда.
Тя почувства, че й прилошава. Всичко изглеждаше толкова ужасно. Стомахът й започна нервно да се присвива. Попита се дали наблизо има тоалетна, където да отиде и да се отпусне в немощ.
Адвокатът й каза:
— Мисля, че ще е добре да отидем, да седнем в залата и да присъстваме на няколко дела преди вашето. Това ще ви даде възможност да видите как са нещата.
Тя кимна безрадостно. Той я въведе през една обикновена врата в една обикновена стая и тя се шокира силно. Вместо някоя огромна, величествена съдебна зала, каквато тя си беше представяла, помещението представляваше съвсем прозаична стая с около шест реда скамейки, където седяха случайните присъстващи. Имаше малко, леко издигнато бюро, от което съдията председателстваше заседанието, и леко издигнат дървен подиум, където заставаше свидетеля. Беше ужасно. Всички бяха толкова близо един до друг. Беше, като че ли се намираха във всекидневна, преоборудвана в съдебна стая за днес.