Тя седна на твърда дървена пейка. Някакъв слаб мъж стоеше на подиума за свидетели и отговаряше на въпроси:
— И разбрахте ли тогава, че вашата съпруга е имала връзки с мистър Джексън?
— Да, сър.
— И това стана през същия ден, когато тя опакова багажа си и напусна?
— Да, сър.
— Остави ви в брачния ви дом с децата от вашия брак, Дженифър и Сюзън?
— Да, сър.
Делото се провлачи монотонно и скучно. Слабичкият мъж продължаваше да отговаря с безизразно лице на задаваните му въпроси.
Съдията седеше с целомъдрено изражение на своя стол, кимаше от време на време и гледаше на всички наоколо като на изкуфял дърт бухал. В края на даването на показания каза с глас, който беше едва различим от мрънкане:
— Дава се развод. Да се осигури издръжка на децата. Сумата ще се уточни в адвокатската кантора. Следващото дело, моля.
Безизразният слаб и присвит мъж внезапно разцъфна от широка усмивка, раменете му се поизправиха и той напусна залата с щастливо изражение.
Следващото касаеше една свенлива, притеснителна блондинка със силен столичен акцент, която щеше да се развежда с Джо, който според казаното в залата очевидно беше непоправим сексманиак.
Толкова е несправедливо, помисли си Линда, ние сме невинните и сме тези, които трябва да висят в тази глупава малка стая и да разкриват най-интимните аспекти от живота си.
— Бяха ли вашите съпружески отношения отначало задоволителни? — попита съветващият адвокат.
— Бих казала, да! — отвърна свитата блондинка, предизвиквайки неприличен, сподавен с ръка на уста смях от някои от присъстващите отзад в залата.
Най-накрая дойде ред на Линда. Тя застана разтреперана на свидетелското място като се ужасяваше от болезненото усещане за близостта на всички край нея. Чувстваше осезаемо безброй присъстващи. Защо трябваше да им се позволява да седят тук, да гледат втренчено и да слушат. След като се закле в Библията, нейният съветващ адвокат започна с въпросите. Тя отговаряше с отпаднал, тих глас и поглед, насочен неподвижно право напред.
Служителят по разследването извади документ и го подаде на съдията, който го прегледа кратко. Съветващият я адвокат продължи с въпросите, чиито отговори бяха съвсем ясни факти, които тя просто трябваше да потвърди. Накрая той даде знак на съдията, че е свършил.
Съдията намести очилата си, впери поглед за няколко секунди в Линда и после каза:
— Дава се развод и издръжка на двете деца. Всички разходи да се платят от съпруга. Сумата и достъпа да се уточни в адвокатската кантора.
Всичко свърши. Тя напусна мястото си замаяна. Адвокатът й се втурна към нея и я хвана под ръка.
— Моите поздравления — прошепна той.
Джайлз закъсня, както обикновено. Винаги закъсняваше. Когато пристигна, беше натоварен с фотоапарати и изглеждаше уморен.
— Направи ми едно силно кафе, мила — каза той. — Имах ужасна сутрин — правих снимки посред „Ню Форест“31. — Тръшна се в един фотьойл, протегна крака напред и се прозя. — Знаеш ли, бърлогата ти е страхотна, почти си струва да търпиш твоя приятел заради нея.
— Почти? — попита любопитно Клаудия. Тя си беше сложила изкусно грим. Блед, кремав фон дьо тен, умело съчетан със съответния тон руж, бледо червило и добре нанесени сенки около очите, които подчертаваха тяхната големина и чувственост. Изглеждаше знаменито.
— Да-а, почти. Искам да кажа, е, да де, голяма мъка е той. Хей, изглеждаш страхотно. Бих искал да те снимам така вечер. До колко късно мога да остана?
— Докато Дейвид се прибере. Знаеш колко е ревнив. Ще му звънна към пет и ще видя кога ще се прибере.
— Искам да снимам нещо бясно на терасата — нещо такова — силуетът ти да се очертае на фона на гледката на Лондон. С много коса, разпиляна край главата и тъй нататък.
— Звучи ми добре. — Беше облечена с розова дочена риза, напъхана в подхождащи на тоалета й панталони с колан с голяма златна тока и бели ботуши.
— Готини дрешки — рече той. — Можем да започнем така — да ги събличаш една по една.
— А как е любовният ти живот? — попита тя. — Още ли си с оня кльощав модел?