— Да-а, скъсваме редовно на около всеки две седмици, но след това отново се събираме.
— Виждам я на корицата на всяко списание, което си купувам. Страхотна е, не толкова, защото е наистина готина, а защото излиза много фотогенично.
— Знаеш, че лицето й е само за снимки. Щом види фотоапарата и лицето и се превключва сякаш в друга форма, оживява се. Иначе е съвсем застинало. Мисля, че връзката ни продължава да върви, само защото тя наистина просто се чука с моя фотоапарат и страшно ми харесват резултатите. Прави ми много пари. И не мога да се разделя с нито една снимка, която съм й правил.
Телефонът иззвъня. Беше агентът на Клаудия с добри новини. Снимачният екип щеше да се върне само след няколко дни и щяха да я потърсят вероятно следващата седмица.
— Режисьорът пристига днес със самолет — каза агентът й — и компанията ще го накара да обещае точно определена дата.
— Жестоко! — Остана видимо зарадвана. Беше чакала шест месеца това да се случи.
— Да започваме — каза Джайлз, когато тя затвори слушалката, — преди да съм заспал.
Започна да работи бързо, използвайки три различни апарата. Отдаде се целия на заниманието си, погълнат изцяло от действията.
Клаудия цъфтеше пред апаратите: усмихваше се, цупеше се, ръмжеше като тигрица; големите й чувствени очи гледаха постоянно с невинен поглед, а устните бяха отворени и лъскави. Разкопча розовата риза и я остави небрежно отворена. Отдолу не бе облечена с нищо.
След известно време Джайлз каза:
— Съблечи си ризата и сгъни ръце около цицките си. А така — страхотно! Изръмжи. Точно така, бейби, прекрасно. Единият крак леко сгънат, погледът изненадан — жестоко! Сега си покрий циците с длани, погледни ме като дете с големи учудени очи, браво! — Продължи да снима, снимка след снимка. — Изглеждаш жестоко. Обърни се с гръб към мен и завърти бързо глава настрани, остави косата ти да падне — страхотно! Хей, слушай, имам една идея, само да не би да не искаш да се мокриш. Облечи си пак ризата и ще те полея с вода с маркуч. Ще изглеждаш като динамит! — Вдигна маркуча, който се използваше за поливане на цветята, насочи го към нея и пусна водата.
Тя изпищя и се засмя:
— Студено е!
Той хвърли маркуча и вдигна фотоапарата си.
Беше прав, наистина беше ефектно. Дрехите й се бяха намокрили, прилепнали плътно до тялото, сливайки се с всяка форма, и зърната й изпъкваха твърди и силни.
След като бяха цял час на терасата, Джайлз каза:
— Да влезем вътре, мила. Наснимах те достатъчно добре вън.
Тя трепереше.
— Тръгвай към душа — рече той. — Не искам да настиваш, вземи си топъл душ. Събличай се бавно, искам да хвана всичко.
Последва я в банята с апаратите си, улавяйки всеки миг, докато тя събличаше с труд мокрите си дрехи и закрепваше косата си с няколко фиби. След това тя застана под душа. Тялото й блестеше, докато струите вода се блъскаха и разпръскваха от него.
— Облегни се по гръб — каза той, — затвори очи, просто остави водата да пада върху теб. Страхотно!
Вдигни ръце зад главата, много добре, мила, страхотно е.
Свършиха в банята и Джайлз каза:
— А сега малко в спалнята и после — край.
Тя си облече съвсем тънка шифонова роба, украсена с пера и пусна косата си. Робата беше прозрачна и създаваше черен ореол около тялото й.
— Легни точно по средата на леглото, повдигни главата си, сгъни единия крак леко, не, левия си крак, мила — точно така. Оближи устни и ме погледни, както знаеш. Не, много сериозно гледаш, погледни ме съвсем леко, както преди малко. — Щракна няколко пъти и после свали фотоапарата си. — Слушай, не искаш ли тези снимки да изглеждат наистина хубави?
— Естествено, искам — какво има? — Седна в леглото и съвършените й гърди се показаха от робата.
— Просто нямаш нужното изражение, престараваш се. Трябва да се отпуснеш, малката.
Тя се протегна.
— Отпуснах се.
— Да-а, знам, но разбираш какво искам — искам котката, която току-що е зърнала сметаната.
— Тогава дай ми сметаната… — Протегна се към него.
— Точно това имах предвид.
Бързо преминаха към секса, продължиха бавно, почти импровизирано, а след това той стана бързо и вдигна фотоапарата си.
— Стой така, както си. Чудесно. Сега изглеждаш истински автентична!
Дейвид се обади по телефона на Клаудия в пет часа. Преди това той размишляваше над въпроса дали да я вземе със себе си с мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ или не. Накрая реши, че е по-добре да не го прави, тъй като щеше да й отделя повече внимание, отколкото на мистър Тейлър, и това щеше да унищожи целта на извеждането.
— Какво правиш? — попита той.
Тя се изкикоти: