— Просто си лежа.
Той й каза какво ще прави вечерта и тя му отговори:
— Много добре, ще си намеря някаква работа.
— Защо не си легнеш рано? Ще те събудя, когато се върна.
Тя се засмя изведнъж:
— Хей, Дейвид, караш ме да се чувствам като съпруга. Сигурен ли си, че няма някое дребно палаво парче до теб сега?
— Честно ти казвам, Клаудия, не бъди така глупава.
Тя се засмя:
— Не се притеснявай, не бих имала нищо против. Всичко, което ти можеш да правиш, мога да правя и аз.
— Вечерята ми е делова. А ти, какво мислиш ти да правиш?
Тя замълча кратко, после каза:
— Президентът на Америка.
— Какво?
Тя се засмя отново:
— Просто се шегувам. Отивай, вярвам ти. Пожелавам ти приятна вечеря. Вероятно ще поканя няколко души и ще поседим да си побъбрим и дочакаме твоето височайше завръщане.
— Добре — каза той неохотно. — Но едно по-ранно лягане ще ти се отрази по-добре.
— Май започваш мнооого да се притесняваш. — След това имитира гласа му — Едно по-ранно лягане ще ти се отрази по-добре!
Той не обърна внимание на забележката й:
— Ще ти се обадя по-късно. Дръж се прилично.
— Да, сър. Нещо друго, сър?
— Дочуване. — Затвори слушалката, ядосан от думите й. Ядосан, че продължаваше да я ревнува. Ядосан, че тя щеше да кани гости у тях. Щеше да опита да намери на мистър Тейлър някоя похотлива компаньонка с консумация и да се отърве от него рано. Влезе в банята в офиса си да смени ризата си и да се обръсне.
Мис Фийлд почука притеснено да му каже приятна вечер и той я удостои да зърне голия му гръден кош. Тя се изчерви силно и той се почуди разсеяно дали някога е лягала с мъж. Наистина не можа да си го представи. Тя носеше големи розови долни гащи до колената, които той беше забелязал веднъж, когато тя беше седнала срещу него да й диктува. А и отпред беше плоска като дъска. Горката мис Фийлд32, кой щеше да поиска да легне с безгърдо, грозно момиче? Спомни си, че веднъж беше чукал възможно най-ужасно изглеждащата жена — кривогледа, с развалени зъби, с акне, но точно такива бяха най-големите и най-добрите чукачки и бяха страхотни по позите. Беше се оказала чудесно парче в леглото, но той не си даде труд да я види пак, лицето й беше предостатъчно.
Дейвид се беше срещал преди с мистър Тейлър за кратко. Той беше дебел мъж на средна възраст, с оредяваща кестенява коса, грижливо сресана, така че да покрие максимално от скалпа му. Имаше дебел, ланкширски акцент и дебела жена от Ланкшир33 и двама подобаващи на техните мащаби синове. Той беше живо отегчение.
Дейвид се срещна с него в бара на неговия хотел. Той пиеше бира „Лагер“, но веднага премина на скоч, щом Дейвид пристигна.
Дейвид се опита да изглежда очарователен, но представата на Бърт Тейлър за очарователен беше за човек, който пие бързо и разказва непрекъснато мръсни истории.
Дейвид се опита да го зарадва по този начин и Бърт го удостои със силни, енергични избухвания в смях и конспиративни намигания. Докато отидат в ресторанта, Дейвид вече беше претръпнал, а Бърт беше пиян.
Дейвид се опита да вмъкне малко бизнес в разговора, но Бърт бързо превключи темата отново на секса, като отбеляза как би се обзаложил, че Дейвид има безброй палави мацки, които непрестанно преминават през офиса му.
— Всичките тези момичета-модели — рече Бърт с похотлив тон, — знам аз как си получават работата при вас — като спят с теб, а?
Дейвид не възрази.
Накрая излязоха от ресторанта. Бърт си припяваше откъси от стари ръгбистки песни. Дейвид го потупа по гърба:
— Хайде да отидем да се позабавляваме.
Отидоха в един луксозен нощен клуб, пълен с уморени, силно гримирани компаньонки и шеговити, развратни бизнесмени от провинцията, направили вече тлъсти сметки. Управителят — любезен, благ кипърец, ги попита дали биха искали да се запознаят с две млади хубави дами.
— Да — изгърмя Бърт. — Само да не са чак толкова хубави — избухна в смях.
След няколко минути две момичета пристигнаха на масата им. Едната беше висока, приятно закръглена, с червена коса. Имаше рокля от зелено кадифе без презрамки. Беше на около трийсет години. Другото момиче беше по-ниско и изглеждаше плахо — въпреки роклята й с много дълбоко деколте, което разкриваше почти целите й слабички гърди. Беше много млада. И двете се опитваха да се закачат за Дейвид, но той се извини и стана от масата, сещайки се, че не беше се обадил на Клаудия.
На обаждането му отговори мъж със загадъчен глас, който му каза да почака малко, докато намери Клаудия.
— Майната му! — избоботи Дейвид. В слушалката се чуваше силна музика и глъчка. Какво ставаше?