Клаудия премигна няколко пъти, докато фокусира погледа си.
— Шърли, бейби, как си ти? — попита накрая тя.
— Чудесно съм, просто чудесно. Току-що се върнах от най-божествения уикенд.
— Изглеждаш великолепно — какъв жесток тен имаш. Къде е почитаемия… как се казваше де?
— Зарязах го, мила. Сега имам най-божествения мъж, просто един сладур. Ще останеш удивена.
— Грабвай едно пиене и се включвай във веселбата. Какво ли не става тук. О… — думите и секнаха, тъй като някакъв италианец, приличащ на сервитьор, я сграбчи изотзад.
— Ти красива — измърка той като котарак. — Аз изям те. Наистина изям добре.
— Хм — рече Шърли. — Изглежда си попаднала в чудесни ръце. Ще се видим по-нататък, миличка. — Остави Клаудия да се бори с италианеца.
Клаудия не беше го виждала никога.
— Остави ме на мира, простако — каза тя.
Но той беше много силен.
— Ти красива — каза той гордо. Очевидно английският му речник беше ограничен. Изви я в ръцете си и я целуна.
— Дъхът ти вони! — възкликна тя, продължавайки да се съпротивлява.
Той я притисна още по-силно и отново я целуна.
Точно в този момент се появи Дейвид. Стоеше в яростна поза на входната врата на апартамента. Веднага забеляза Клаудия и с големи, енергични крачки прекоси стаята и бързо изтласка италианеца настрани — с един смазващ юмрук в лицето. Мъжът се строполи на пода и от носа му започна да тече кръв.
Дейвид насочи сега вниманието си към Клаудия.
— Ти, шибана курво — каза той, замахна и я удари силно през лицето.
Никой в действителност не забеляза какво става. Музиката беше много силна и всички бяха доста пияни.
— Разкарай тоя боклук оттука! — изръмжа Дейвид.
Тя потри бузата си, очите й се ококориха и изпълниха със сълзи — повече от болката, отколкото нещо друго.
— Ах, ти, копеле — изкрещя тя. — Как смееш да ме удряш, как смееш?
— Ще правя каквото си искам. Аз те купих, нали така? Сега разчиствай това проклето жилище.
— Можеш да вървиш по дяволите, копеле такова. — Приклекна над италианеца и взе главата му в скута си.
— Предупреждавам те, Клаудия, ще ме накараш да отида твърде далеч.
Тя не му обърна внимание.
Той остана неподвижен и безмълвен няколко секунди, след това каза:
— Добре — и влезе в спалнята.
Точно в този особен момент Джайлз достигаше най-после, след дълга борба с инструмента си, оргазъм с кльощавата червенокоска. За нещастие това събитие ставаше точно по средата на леглото на Дейвид.
Дейвид изпсува силно, но това не обезпокои Джайлз. Той продължи да се клати, въпреки че момичето изписука и се опита да се отдръпне.
Дейвид мрачно грабна един куфар, оставен отгоре на гардероба. С енергични, но старателни движения отдели своите дрехи от тези на Клаудия, пъхайки в куфара колкото може повече.
Джайлз и момичето станаха. Тя погледна Дейвид със святкащ, гневен поглед, докато оправяше дрехите по себе си.
— На някои хора просто не им пука — измърмори тя. — Просто се бъркат навсякъде.
Джайлз се поклони подигравателно:
— Представлението свърши, следващото шоу е в четири часа.
Двамата излязоха от спалнята.
Дейвид заключи вратата след тях и продължи да събира багажа си. Напълни три куфара. Умът му преливаше от ярост. Когато свърши, отключи вратата и с решителна крачка се отправи към входната врата с два от куфарите. Партито продължаваше на пълни обороти. Върна се за третия куфар.
— Бай-бай, мили — извика Клаудия, успявайки да се чуе над глъчката. Премина със залитаща походка през стаята към него. Предния цип на гащеризона й беше отворен до кръста и гърдите й напираха да се освободят от него. Косата й беше диво разрошена, а по лицето бе изцапана с кръв.
— Изглеждаш прекрасно — каза той. — Точно като дребна, пияна развратница и повлекана, каквато си.
Тя се засмя.
— Еби се отзад — изкрещя тя. — Изчезвай от тука, гъз такъв, и не се връщай. Ти си една проклета досада!
Джайлз се присъедини към нея:
— А така, кажи му, малката — каза той, пъхайки ръка през отворения й цип.
Тя направи неприличен жест и обърна гръб. Дейвид излезе.
13
— Но какво става, мили мой? — гласът на Клаудия беше нервен и студен, докато говореше по телефона. — Искам да кажа, че те вече са тук от десет дни, и ти вече трябва да си разбрал нещо.
Агентът й отговори уклончиво:
— Не мога да получа никаква определена дата от ТЯХ.
— Но аз подписах контракт за двудневна работа — контракт, помниш ли?
— Да, знам. Но те ти платиха за работата, която трябваше да вършиш. Не им трябва да те използват.
Тя изръмжа гневно:
— Какъв агент си ти? Аз трябва да участвам в този филм. Това е голям филм и ще ми дойде много добре — много по-добре, отколкото тия статистки дреболии, които все ми предлагаш. Ако не можеш да го направиш, кажи ми, и ще си намеря някого, който може!