Гласът на агента й стана смирен:
— Правя всичко, което е по силите ми.
— Явно силите ти не са достатъчно. Остави тая работа, сама ще се заема. Аз ще се обадя на Конрад Лий. — Тръшна слушалката.
Апартаментът беше в ужасна мръсотия. Новата чистачка беше напуснала на следващия ден след партито. Всъщност, партито беше продължило и на сутринта, когато тя пристигна. Хвърли ужасен поглед на отворилото вратата червенокосо момче, което по някакъв начин беше облякло гащеризона на Клаудия, и напусна.
Партито беше добро — беше продължило три дни. Клаудия не си спомняше много от него, но Джайлз я увери, че е било като жив наркотичен екстаз.
Дейвид не се беше върнал. Не се беше обадил по никакъв начин, въпреки, че срамежливата му секретарка беше дошла след около седмица да събере пощата му и да каже, че за в бъдеще тя следва да бъде изпращана в офиса му.
Клаудия не чувстваше, че й липсва. Дори се радваше, че си е отишъл. Беше много ограничено да се живее с някой, който постоянно следи всяка твоя стъпка. Беше се хванала с него, защото бе лесно и защото беше напуснал жена си и защото просто така се случи. Беше наистина по-скоро добре, че някой плащаше всичките й сметки и безбройните нови дрехи и в това отношение нямаше никакви проблеми.
Сега трябваше да се замисли да се върне пак на работа — тайната работа, която винаги й беше давала достатъчно пари да живее комфортен, независим живот.
Естествено, по-добре беше да участва във филма на Конрад, да стане звезда и по този начин да направи много пари. Но не изглеждаше, че ще стане така. Тайният й начин на правене на пари й доставяше познато, тръпнещо удоволствие. Никой от приятелите й не знаеше за него. Винаги го беше пазила като съкровена тайна. Преди да живее с Дейвид всеки се беше чудил, но никога не беше разбрал, как тя успяваше да бъде толкова финансово осигурена. Работата й беше вълнуваща. Слагаше си перуки и си нанасяше специален творчески грим, което напълно дегизираше отличителните й черти. Когато се увереше, че е станала достатъчно различна, играеше главни роли в порно филми. За около четири години се беше появявала в трийсет такива филми, заработвайки доста пари по този начин. Толкова успешно се дегизираше, че беше позната като три съвсем различни момичета, които бяха постоянно търсени от почитателите, които гледаха крайния продукт. Ако искаше да работи пак, всичко, което трябваше да направи, беше да се обади по телефона. „Тук е Ивет — или Кармен — или Мария“ — и се договаряше накратко. Плащаха й в брой и обажданията правеше тя — те нямаха никакъв начин да се свържат с нея. Този начин наистина беше много добър.
Въпреки това обаче, не беше сигурна дали иска отново да го прави. Понякога партньорите й в главните роли не й бяха много приятни и тогава, ако не беше в добро настроение, сцените щяха да са доста мрачни. Но не — да се снима във филма на Конрад щеше да е най-добре и ако агентът й не можеше да го уреди, тя определено можеше. Конрад навярно щеше да остане много зарадван да я чуе отново.
Свърза се с хотела, в който той беше отседнал предния път, но не беше регистриран. Обади се до студиото и говори със секретарката, която записа името й и каза, че ще предаде нейната бележка на мистър Лий. Опита се да открие къде живее той — момичето беше вежливо, но категорично:
— Не ни е разрешено да разкриваме адреса на мистър Лий — каза то. — Определено ще се погрижа той да получи бележката ви.
Не се получи задоволително. Клаудия искаше да се добере лично до него. Джайлз щеше да може да го намери. Джайлз имаше способността да се добере до всеки. Обади му се по телефона в неговото студио, но никой не отговори.
— По дяволите! — измърмори тя и накрая стана от леглото.
До входната врата имаше купчина бележки за плащане на различни сметки. Дейвид беше спрял да плаща всичко, откакто си беше заминал, и бележките постоянно се натрупваха. Не можеше да го задължи с никоя от тях, тъй като апартаментът и плащанията на услугите бяха всичките на нейно име. Явно трябваше да открие Конрад, да се хване за него и да стане звезда.
Линда остана в провинцията при своите родители и децата по-дълго, отколкото очакваше. Беше толкова спокойно, тихо, децата играеха навън по цял ден, а тя седеше в къщата с майка си, която все се суетеше край нея. Беше извънредно отморяващо, и знаейки, че завръщането в Лондон, щеше да е начало на един нов живот, тя се отдаде на краткото удоволствие да бъде на спокойно и сигурно място при своите родители и мислено се вкопчи в приятните спомени от времето, когато живееше с тях.