Тя го погледна хладно.
— Отсъства по работа.
— Какво е името ти, като се махне мисис Купър?
Тя се поколеба, после каза:
— Линда. Защо?
— Просто исках да знам.
Спогледаха се една дълга минута, след което тя погледна смутено в пода. Нелепо е, помисли си тя. Какво правя тук с това момче? Какво ли прави сега Дейвид? Трябва да се махна.
Откриха кутия с превързочни материали и Пол превърза ръката й.
— Това първият ти митинг ли беше?
— Да — отговори тя. — Виж какво, аз просто трябва сега да се върна в колата си. Наистина е хубаво от твоя страна, че положи толкова много грижи, но у дома има хора, които ме очакват и ще се притесняват ако закъснея.
— Добре — рече той. — Ще те изпратя. Не мога да те оставя да обикаляш из Лондон без обувки.
Върнаха се в голямата черна стая. Светлорусата Мелъни седеше, стискайки в ръка кутия бира. Скочи, когато Пол влезе, и се втурна към него. Линда забеляза, че не е много хубава; реши, че е прекалено слаба и косата й е ужасна!
— Пийни си малко бира — предложи Мелъни. Имаше хленчещ глас.
— Не, ние изчезваме — рече Пол. — Ще се върна скоро. Чакай тук.
Момичето очевидно поиска да възрази, но не посмя да го стори.
Пол целуна стопанката на стаята.
— До скоро — каза той.
Линда каза довиждане и двамата излязоха. На улицата той отново я подхвана за ръката, но тя я разтърси, освободи се и каза:
— Не обичам да ме държат под ръка.
— А какво обичаш?
Тя не отговори.
Продължиха мълчаливо към колата й. Тя се чувстваше притеснена и неудобно по чорапи. Освен това тротоарът беше студен и твърд и тя отново си пожела да е на удобно и сигурно място у дома.
Когато стигнаха до колата, той й помогна да влезе.
— Къде живееш? — попита вежливо той.
— Финчли6. Имаме къща там.
— Хей, та ние сме съседи. Аз живея в Хамстед7. — Той стоеше на тротоара и се облегна на вратата на колата. — Можеш да ме закараш. Имаш ли нещо против?
— Мисля, че трябва да се върнеш при приятелката си — каза тя нервно. Просто искаше да полети с колата и да го остави да стои там. Разбра, че е пленена от него и се чувстваше някак уязвима.
— Няма нужда, Мел ще намери пътя за в къщи. И без това обикновено го прави. — Заобиколи от другата страна и седна до нея.
Сега или никога, помисли си тя. Или ще му кажа да се маха, или приемам факта, че той проявява интерес и му позволявам да разбере, че и аз проявявам интерес. Почувства, че е втренчил поглед в нея. Запали двигателя.
Линда караше като опитен шофьор през оживения трафик. Пол седеше безмълвно до нея и мълчанието му я караше още повече да усеща неговото присъствие. Най-накрая тя проговори:
— Приятелката ти няма да остане много зарадвана от теб, след като изчезна така.
— Няма значение.
Отново се умълчаха. Тя реши да спре колата когато стигнат Хамстед, да изчака той да слезе, да му махне с ръка и да се отдалечи бързо. Нямаше да му даде никакъв шанс да заговори за следваща среща. Инстинктивно знаеше, че той ще поиска да се видят.
— Забелязах те веднага — каза той.
— Какво? — попита тя сепната.
— Казах, че те забелязах веднага — повтори той, — сред тълпата. Изглеждаше не на място, като че ли се беше загубила. Искаше да си част от нея, но въпреки това не успяваше. Тогава те хванах за ръката, издърпах те на пътя и тогава ти се почувства добре, забрави за себе си, нали беше така?
— Не разбирам какво искаш да кажеш — каза бързо тя.
— Е, хайде де, не ги приказвай такива, знаеш много добре какво искам да кажа. — Прозя се грубо. — Къде е твоят дъртак сега? Къде са хлапетата ти? Деца имаш, нали?
— Да, как разбра? — каза тя отбранително.
— Лесно. Мога да те преценя само за минута. Женена навярно от десет години, хубава малка къща, съпругът отсъства често, децата растат и те задминават. Вярно е, нали?
Първата й реакция беше гневна — да спре колата и да каже на това недодялано хлапе да се разкара! Но после реши да изчака един момент, защото това( което казваше той, беше много близо до истината. Почакай, изслушай го, какво ще ти навреди това? И тя започна да изпитва любопитство. Откъде знаеше той? Толкова много ли се беше разкрила? Усмихна се насила:
— Май си прекалено сигурен, а?
— Да, такъв съм си. Мога да прочета всичко по лицето ти. По начина, по който гледаш, разбирам всичко за теб.
— Стигнахме Хамстед — каза бързо тя и рязко отклони малката кола до бордюра. — Благодаря за преценката. За тебе беше много забавно, уверена съм в това. Дейвид щеше да остане развеселен. Довиждане. — Впери поглед напред и започна да чака той да излезе.