Той се засмя, взе цигарата обратно и каза:
— Какво искаш ти?
— Дойдох да те видя — отговори тя свенливо. — Щото те обичам.
— Зарежи тия дрънканици. Зает съм. Какво искаш?
— Всъщност… — протегна се тя, — трябва ми номера на Конрад Лий… и си помислих, че ти можеш да ми го намериш.
— Нещата трябва да са сериозни, щом го преследваш отново.
— Нещата не са сериозни — каза раздразнено тя; понякога не можеше да търпи Джайлз, — аз не преследвам никого.
Той се засмя:
— Не забравяй, че разговаряш с мен, мила.
— Как въобще мога да забравя?
Размениха си втренчени погледи.
— Добре — каза той, — спокойно, ще ти го намеря. — Обади се по телефона на няколко души и го откри.
Тя си го записа и се усмихна.
— Благодаря ти, мили — измърка тя.
— Няма защо, любима моя… Сега се пръждосвай оттук по дяволите. Имам страшно много работа.
Клаудия излезе и отиде да пазарува. Купи си рокля от бяло-златисто копринено жарсе и златисти обувки с остри токчета, модерни и секси. Отиде на фризьор и грижливо си направи прическа с косата отгоре. Върна се в къщи, взе си вана, като изля половин шише мускусно масло във водата. Отдели два притеснителни часа за гримирането си и накрая гримът се получи превъзходен.
Докато се облече стана седем часа. Набра номера, който Джайлз й беше дал. Отговори глас с познат акцент, който несъмнено беше този на Конрад. Тя се усмихна. Всичко тръгваше чудесно. Заговори хладно и делово:
— Мистър Лий?
— Да — отговори той с груб глас.
— Обаждам се от списание „Стар“. Вероятно знаете, че тази седмица ще публикуваме ваша фотография на корицата и се попитах дали можете да отговорите на няколко кратки въпроса за вас.
Той продължи с приятелски тон:
— Моя снимка, а? Добре, ще отговоря на няколко въпроса.
Измамено прасе! — помисли си тя
— Благодаря ви много, мистър Лий, просто ми дайте вашия адрес и аз веднага ще дойда при вас. Ще ви отнема съвсем малко време.
Той остана изненадан:
— Не мога ли да отговоря по телефона?
— Не, мистър Лий, важно е да чуя вашите коментари лично. Толкова съм запалена по вас!
— Добре, добре. — Даде й адреса си.
Сдържайки смеха си, тя затвори. Отново се възхити на отражението си в огледалото и звънна но домофона на портиера да извика такси.
Конрад живееше във внушителна къща в Белгрейвия36. Вратата беше отворена от прислужник с бяло сако, който я въведе в библиотеката. Тя изчака търпеливо петнайсет минути, докато накрая Конрад влезе с тромава походка. Не беше се променил. Дебела пура стърчеше между големите му устни и беше облечен с познатото зелено копринено смокингово сако.
Тя стана, заемайки бавно и самоуверено поза, така че тънката копринена рокля да й прилепне още по-плътно. Знаеше, че никога не е изглеждала така добре.
— Здрасти. — Усмихна се провокативно.
Той изведнъж загуби ума и дума. Тя успя да разбере, че не я е познал. Той дръпна пурата от устата си и попита смаян:
— Ти ли си жената от „Стар“?
— Приличам ли на дама журналистка?
Пронизващият му поглед се спусна по тялото й.
Паметта му се раздвижи.
— Хей… ти си мацето от партито, което дадох. — Гласът му се промени. — Хей… какво става тук… какво е всичко това?
— Ти си човек, който трудно може да бъде намерен. Оставих много бележки за теб.
— Е, и?
— Помислих си, че е настанало време отново да се съберем заедно. Само не ми казвай, че си забравил всичкото шоу, което си направихме последния път.
В очите му постепенно започна да се надига интерес.
— Слушай какво, имам гости. Стой тука, а аз ще видя какво мога да направя.
Излезе от стаята и тя се усмихна триумфираща. Беше удивително какво можеше да направи едно приказно тяло.
Той се бави дълго време. Прислужникът влезе с пиене и няколко списания. Тя ги прелисти разсеяно, защото мислеше единствено кога той ще се появи и как утре сутринта тя щеше да бъде Филмовата Звезда Клаудия!
14
От деня, когато се нахвърли върху Клаудия, Дейвид се чувстваше потиснат. Не че беше искал да остане, но ситуацията беше невъзможна. Клаудия се беше оказала, че е стопроцентова немарлива и разпусната жена. Все се излежаваше, четеше списания по цял ден и единствено си даваше труд за външния си вид, когато щяха да излизат. Лежеше в леглото до обяд и никога не пипаше нищо из апартамента. Единственото нещо, на което изглежда беше способна, беше непрекъснатия секс и докато преди той беше винаги готов, сега, когато живееше с нея, просто не можеше да спре. Тя беше ненаситна и постоянно искаща, никога задоволена. Дейвид винаги беше възгордявал себе си заради своя сексуален апетит, но сега ставаше нелепо.