— Ох, мистър Купър, нашата реклама. — Мис Фийлд седна бързо до него на канапето.
Той почувства близостта на крака й до неговия и отпусна ръка върху бедрото й. Тя изпищя и преди той да се осъзнае ръцете й бяха около врата му и започна да го притегля към нейните тънки червисани устни. Целунаха се, но щом Клаудия изчезна от екрана, желанието му изчезна с нея. Но вече беше твърде късно. Мис Фийлд вече беше преминала към действие.
Само за няколко секунди тя скочи, изгаси лампата, съблече и захвърли жилетката си и отново се озова до него.
— Най-мили мой, твоя съм — каза тя. — Чакала съм този миг толкова дълго.
Той не можа да повярва на очите и ушите си. Всичко изглеждаше толкова смешно.
Тя легна по гръб, тръпнеща от очакване.
Какво можеше да направи той? Беше добра секретарка и не искаше да я губи. Не искаше да наранява чувствата й.
Тя ставаше нетърпелива.
— Дейвид, най-мили мой, ела при мен. Не се страхувам.
Той пое дълбоко дъх и прокара неуверено ръце по гърдите й. Нямаше никакви гърди! Тя каза свенливо:
— Знам, че не съм много надарена, но чувствам огън в слабините си.
Ох, мили Боже! — помисли си той. В какво се забърках?
Уморена от очакване тя сключи ръце зад главата му и я придърпа да го целуне по устните.
Проклет кошмар, помисли си той. Но когато езикът й заработи в устата му, тялото му започна да реагира и скоро той беше готов.
Тя беше ръбеста и костелива и изненадващо силна. Успя да събуе панталоните и гащетата му, след което устата й започна да пътува надолу по тялото му. Започна да целува малкия Дейвид и той внезапно свърши с мощен, разтърсващ пристъп на страст. Той изкрещя, но тя не спря докато не го подлуди. Накрая и тя се разтърси от страст и после всичко утихна.
Останаха легнали в тишината. Тялото й беше разперено върху неговото под нрав ъгъл. Той едва можеше да повярва какво се бе случило. Кротката, плаха мис Фийлд Стеснителната определено знаеше какво прави.
След няколко секунди той стана и се заключи в банята. Тялото му беше покрито с червени белези, където пръстите й се бяха впивали в него. Ама че палава кучка се оказа!
Когато се върна в стаята, тя беше облякла жилетката си и пъргаво миеше съдовете в кухнята. Не обърна поглед към него, когато той обу гащетата и панталоните си.
— Ще пиете ли едно кафе преди да си тръгнете, мистър Купър? — попита тя. Гласът й беше спокоен; само по страните й се забелязваше лека руменина, показваща какво току-що се е случило.
— Ъ, не благодаря ви, мис Фийлд. — Разбра намека й и каза — Наистина трябва да си тръгвам.
— Надявам се, че ще го направим пак — каза тя с равен глас.
— Да — колебливо каза той. — Е, довиждане. До утре в офиса.
— Довиждане, мистър Купър, до утре.
На улицата той повдигна рамене, пое дълбоко дъх и изпусна силна въздишка. Трябваше да се отърве от нея. Да бъде всеки ден в офиса му, да работи с него, щеше да бъде ужасяващо напомняне за случилото се. Щеше да си вземе хубава секретарка — просто с надеждата, че някога може пак да изпадне в ситуация на преживяване, като това.
Помисли си за Линда с горчива тъга. Беше готов да се прибере. Ох, Господи, как беше готов.
— Линда, мила! Изглеждаш положително зашеметяваща! Толкова елегантна, толкова млада! Този развод ти се отразява много добре. — Моника въведе Линда във всекидневната. — Тази вечер имаме интересна компания — няма женени двойки. Джак и аз решихме, че така ще е по-забавно. А сега, нека те представя.
Имаше около дванайсет души, седнали и прави. Линда позна брата на Моника, дизайнер на облекло. Той беше с някаква ниска, тумбеста жена, облечена със съвсем неподходящ копринен костюм тип пижама.
— Тази с Родни е принцеса Лоренц Алваро — прошепна Моника. — Вълнуващо, нали?
Линда никога не беше чувала за принцеса Алваро и не видя какво вълнуващо има в това, тъй като Родни беше педи.
Скоро започна да си бъбри тихо с един лекар. Той беше висок и приятен мъж. Преди да са изпили чашите си с мартини той я покани на вечеря на следващата вечер и тя си помисли — защо не? Така че прие. Той беше открито привлекателен и изглежда тя му беше много симпатична. Определено хубав мъж, въобще не типа на Дейвид.
Дойдоха още хора и Линда се намери притисната в ъгъл, а лекарят й разказваше дълга увлекателна история за един свой пациент с жълтеница. Историята й беше отегчителна. Тя се усмихваше вежливо и си мислеше, че не трябваше да приема поканата му за вечеря. Лекар или не, той имаше извънредно неприятен дъх.