Огледа се разсеяно из стаята. Изведнъж забеляза Джей Гросман и стана. Приглади роклята си и докосна косата си. Той не беше я видял. Разговаряше с Родни и принцеса Алваро и към тях се присъедини русото момиче, което беше във фоайето на „Дорчестър“ в деня, когато бяха обядвали. Блондинката сега изглеждаше още по-хубава в белия си костюм и прическа кок с бяла панделка. Джей я прегърна и тя му се усмихна.
Линда извърна поглед. Лекарят продължаваше скучната си история с монотонен глас.
Моника обяви, че в другата стая студеният бюфет е готов.
— Гладна съм — каза Линда многозначително.
— Мили Боже — каза лекарят. — Трябва да съм те отегчил доста. Да отидем да похапнем. — Хвана я покровителствено за лакътя и я поведе в другата стая, където тя налетя право на Джей.
Той балансираше две чинии с храна, които едва не паднаха.
— Линда! — Изглеждаше зарадван.
— Джей — каза тя, отвръщайки със същия тон.
— Къде се губиш?
— В провинцията с децата.
— Изглеждаш страхотно.
А преди да не изглеждах ужасно? — попита се тя.
— Благодаря ти. — Не можа да не се усмихне глупаво.
Останаха прави един до друг, усмихнати, и тогава ръката на лекаря я стисна по-силно и той каза:
— По-добре да отидем да си вземем храната.
— О, да. — Сърцето на Линда биеше бързо.
— Ще се видим след минутка — каза Джей. — Намигна й и имитира английския акцент на лекаря — По-добре си вземете храната!
Когато Джей беше достатъчно далеч, за да не ги чуе, лекарят каза:
— Тези американски филмови типове са все едни и същи.
— Нима?
— Знаеш ги какви са — нахални, вулгарни, мислят само за себе си.
— Познавате ли Джей Гросман? — попита Линда сърдито.
— Да кажем, че имаме общ приятел.
— Кой? — попита тя веднага с грубоват тон.
— Ни чул, ни видял съм.
— Какво? — Внезапно намрази лекаря.
Той се усмихна тайнствено:
— Всъщност, познавам една от бившите му жени.
— А. — Опита се да изглежда безразлична.
— Прекрасна жена — продължи лекарят. — Вярвам, че е живяла ужасно с него. Просто се омъжи за друг.
— Лори? — попита Линда хладно. Лекарят остана изненадан.
— Да. Лори е в Лондон с новия си съпруг. Той е извънредно богат.
— Колко интересно — каза тя със саркастичен тон и бързо хапна от храната, след което отиде в другата стая. Лекарят я последва отблизо.
Нямаше къде да седнат.
Джей беше седнал с блондинката на дивана.
— Линда — извика той, — седни тук.
— Извинете ме — каза тя на лекаря.
Джей стана и тя седна. Блондинката й хвърли бърз, раздразнен поглед.
— Сюзън — каза Джей, искам да се запознаеш с една моя много добра приятелка, Линда Купър.
— Здравейте — усмивката на Сюзън беше едва забележима.
Лекарят клекна пред тях, хапвайки усърдно от препълнената си чиния. Джей се отдалечи бавно и се спря в другата страна на стаята.
Изведнъж Сюзън стана и каза на Линда:
— Навярно твоят приятел би искал да седне. — И тя прекоси стаята и отиде при Джей. Лекарят седна бързо до Линда. Тя беше здравата вързана, тъй като той очевидно нямаше никакво намерение да се отдалечи от нея.
— Мога ли да те откарам у вас след това? — попита той.
— Съжалявам, с моята кола съм.
— Жалко. — Поклати глава разочарован. — Навярно ще мога да те последвам, просто да съм сигурен, че ще се прибереш в къщи невредима — изхихика със затворена уста.
Искаше й се да изкрещи — той се оказа ужасна досада! Не се потруди да му отговори. Стана бързо. И той стана.
— Извини ме — каза тя с решителен тон. — Трябва да отида до тоалетната.
Качи се горе. В спалнята на Моника беше тихо. Тя седна до тоалетката и прибра няколко паднали косъма от косата си. Дали Моника щеше да си помисли, че е много грубо от нейна страна, ако напуснеше сега? Въобще не й пукаше. Огледа се за сакото си сред палтата на леглото. Какво прахосничество беше, че си купи нова черна шифонова рокля, която беше облякла.
Намери сакото си, слезе долу и се измъкна тихо. Щеше да се обади на Моника утре и да й обясни, че е имала главоболие и е решила да не досажда на останалите с много сбогувания. Моника вероятно щеше да се обиди и да не я кани повече, но какво от това? Беше по-приятно да си седи в къщи с децата.
Прибра се в къщи, съблече се бавно, чудейки се на себе си защо преди три часа така старателно си беше слагала грим и очаквала с нетърпение гадното събиране на Моника. Какво бе очаквала? Навярно Вълшебния Принц. Но не и досаден лекар с лош дъх.
Почувства се потисната. Момичета като Сюзън сега задаваха темпото със своите малки тела. Приеми истината с открито лице, Линда, помисли си тя, ти имаше вече своите най-добри години, даде ги на Дейвид. Имаш две деца. Разведена си. Трябва да се подготвиш да намериш втори най-добър след Дейвид.