Лице на жена, гротескно гримирано и старо, побърза да се предложи:
— Какво ще кажеш да бъда аз, Конрад? Мога ли да съм следващата с нея? Тя изглежда знае за какво е цялата тая работа.
Мъжки глас каза:
— Не, аз ще съм следващият, оставете ме да й направя едно истинско чукане.
— Ох, Господи! — Клаудия скочи от леглото.
— Какво има? — попита Конрад. — Не искаш ли да си в моя филм?
Тя заби поглед в него. Всеки инстинкт я предупреждаваше да се махне.
Но да напусне сега — каква полза щеше да има? Това нямаше да я изведе на сребърния екран.
— Добре — каза тя накрая. — Добре. Ще остана, но този път го направи както трябва.
— Правя го — каза ласкаво той.
15
Дейвид успя да преживее първите дни на следващата седмица без особени проблеми. Мис Фийлд беше, както обикновено, съвършената, тихата и ненатрапчивата секретарка. Нито един от двамата не спомена нещо за неделята. Като че ли то никога не се беше случвало.
Дейвид почувства, че вероятно всичко това беше един лош сън, но някакво мрачно чувство за лоша поличба го предупреждаваше, че е истина. Колкото по-рано се избавеше от мис Фийлд, толкова по-добре. Междувременно, техните отношения бяха същите, както преди.
Реши да изчака няколко седмици, после да я прехвърли в някой друг отдел, вероятно с повишение. Тя нямаше да възрази на това.
Мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ беше отново в града. На Дейвид не му харесваше, но както обикновено той беше избран да го развлича. Никога ли не се уморяваха тези провинциалисти постоянно да ходят на претъпкани нощни клубове с консумация и да се насищат на патетичните мърляви компаньонки? Изглежда не. Дейвид трябваше да го предразположи добре, този път с една едра червенокоска на име Дора. Дора се смя много и каза, че ще стане много забавно, ако Бърт Тейлър и Дейвид отидат заедно с нея в леглото й.
Но идеята не хареса и на двамата. Бърт, защото не искаше да я споделя с друг. И Дейвид, защото не искаше да знае.
Тя продължи да настоява упорито и когато Бърт Тейлър, чийто очи вече се изцъклиха от мисълта за шоуто, което тя предлагаше, започна да си мисли, че идеята няма да е чак толкова лоша, на Дейвид наистина му писна. Положи много усилия и накрая успя да ги убеди да тръгват сами и да се оправят.
Колко мразеше такъв вид развлечения. Чистачките на нощни клубове не бяха за него. Върна се в стаята си в хотела и си легна.
Седмицата се проточи бавно. В сряда следобед се обади на децата си. Току-що се бяха върнали от училище и бяха седнали за чай. Ана му каза, че мисис Купър е излязла.
Беше сигурен, че Линда няма да възрази, ако той се отбие да ги види. Навярно щеше да му позволи да остане за вечеря. С Линда всичко беше въпрос на време. Най-накрая тя щеше да разбере, че единствено разумното нещо, което следваше да направи, е да го вземе обратно.
Каза на Ана, че ще дойде веднага. Тя измрънка нещо на испански. Той успя да чуе радостните викове на децата в къщата.
Излезе от офиса си в много добро настроение и отиде в магазина за играчки „Хемли“, където напълни ръцете си с различни играчки и детски игри. Спря в „Суис Котидж“ и купи цветя. Докато пристигна в къщата, беше закъснял с два часа.
Линда отвори вратата мълчаливо, със стиснати устни, вътрешно разгневена. Препречи му пътя.
— Децата се къпят — каза тя със студен тон.
— Добре, мога да почакам. — Поднесе й цветята. Тя не ги погледна.
— Дейвид, имаме споразумение, че ще посещаваш децата само през уикенда.
— Какво значение има, щом съм дошъл? Да не би да искаш да ме накажеш защото съм дошъл да си видя децата?
Тя отстъпи назад уморено. Не искаше да бъде несправедлива, що се отнасяше до децата, тъй като, в края на краищата, той им беше техен баща.
— Влизай, но моля те, не го прави пак.
— Какво искаш да кажеш? Да не посещавам децата си ли?
— Не, Дейвид, умолявам те да се придържаш към уговореното време.
— Изненадваш ме. — Поклати глава недоверчиво. — Никога не съм си мислил, че ще използваш Джейн и Стивън като оръжие срещу мен.
Очите й се напълниха със сълзи от несправедливите думи, които той казваше.
— Но аз не ги използвам. Просто се опитвам да направя най-доброто.
Той я погледна хладно:
— И си мислиш, че е най-добре на две невинни малки деца да не им бъде позволявано да виждат своя баща?
— Изкривяваш думите ми.
— Не изкривявам нищо. Просто те повтарям. — Мушна цветята в ръцете й. — Вземи ги… или ще предпочетеш да ги хвърлиш, както би искала да изхвърлиш мен?