Тя прие цветята.
— Ще видя дали са свършили с къпането.
— Мога ли да получа разрешение да се кача горе и да ги видя в банята? — Гласът му беше язвителен.
— Разбира се.
Когато тръгна да се качва, Стивън стоеше вече на горния край на стълбите, чист и сресан, облякъл пижама на ивици.
— Татко! — извика той.
Линда чу отдолу радостния му вик. Хвърли поглед към часовника си. Беше шест часа. Изглежда трябваше да се обади на Джей и да му каже, че няма да може да спази уговорката между тях. Почувства се толкова объркана. Отношението на Дейвид към нея беше толкова несправедливо. Той постъпваше, като че ли за всичко беше виновна тя.
Той слезе долу, взел на ръце Джейн; Стивън се беше вкопчил в едната му ръка. Остави децата, отиде до колата, донесе пакетите с подаръци и децата завикаха радостно.
Линда затвори вратата на всекидневната и ги остави заедно. Качи се горе и легна на леглото. Беше си мислила, че най-болезнената част от развода е отминала, но разбра, че щом имаш деца, тя въобще не е отминала. Винаги имаше едно тънко детско гласче да пита: „Защо тати не живее вече тук? Кога тати ще се върне? Обичаш ли тати?“
Опита се да се свърже с Джей, но той беше излязъл.
След час слезе долу. Каза с пресилена усмивка:
— Хайде, време е за лягане. Утре сте на училище.
Стивън й хвърли разсърден поглед:
— Ох, мамо!
Джейн започна да плаче. Дейвид каза:
— Какво ще кажеш да остана още десет минути?
— Моля те, мамо — примоли се Джейн.
— Ох, добре… но не повече. — Отново хвърли поглед към часовника си. Минаваше седем, а Джей щеше да дойде в осем. Не искаше той и Дейвид да се срещнат. Искаше й се да открие Джей по телефона и да му каже да отложи за друг път. Не че го искаше — напротив, сега определено чувстваше, че й се излиза.
След още двайсет минути децата бяха в леглото с Дейвид, който им четеше приказки. Докато той слезе долу, стана осем без четвърт. Дейвид беше в приветливо настроение:
— Бих изпил едно пиене.
Тя се почувства напрегната. Имаше пълното право да излезе на среща, но инстинктивно знаеше, че на Дейвид няма да му хареса.
Наля му скоч.
— Знаеш ли, Стивън е много умно дете. Трябва да поговорим сериозно за неговото бъдеще.
Тя събра сили:
— Да, трябва, но не сега. Трябва да се преоблека. — Гласът й стана непокорен — Излизам.
— Добре. — Последва тишина, после той добави — Доста лек живот си водиш.
Овладя гласа си и попита спокойно:
— Моля, не те разбрах?
— Е, знаеш добре — никакви проблеми, хубава къща, аз съм глупака, който плаща издръжките и ти можеш просто да се мотаеш навсякъде, където ти харесва.
— Не се мотая навсякъде, и ти го знаеш добре.
— Зарежи ги тия. Ти си привлекателна жена, разведена. Всеки мъж ще разбере, че е надушил нещо добро — свободното парче за леглото винаги е популярно. Навярно имаш десетки предложения. Обзалагам се…
Страните й пламнаха:
— Махай се! Махай се оттук!
Той постави спокойно чашата си на масата:
— Какво става? Не се опитвай да ми кажеш, че не ги приемаш.
— Моля те, отивай си Дейвид. Веднага.
Той тръгна с бавна и спокойна походка към вратата.
— Добре, добре, не се горещи. Няма да вися тук да ти объркам срещата. Ще се върна в стаята си в хотела, не се притеснявай за мен, просто си прекарай добре.
Когато той прекоси входната врата, тя я затръшна веднага след него.
Той се качи в колата си ядосан. Безразсъдна кучка! Беше загубена като Клаудия. Всичките бяха едни и същи. Всичките бяха кучки, опитващи се да те сграбчат за ташаците и да изстискат всичко от теб.
Подкара колата, стигна до първата пресечка, но не се отклони, а зави обратно и спря колата на няколко къщи от Линда. Не можеше ли да почака и да види с кого щеше да излиза тя.
Джей закъсня няколко минути, но Линда не го забеляза. Намери я цялата в сълзи.
— Не мога да изляза — ридаеше тя.
Той я прегърна. Тя сведе глава, облегна я на гърдите му и му разказа несвързано какво се беше случило. Той се отнесе със съчувствие:
— Първото нещо, което трябва да, направиш утре, е да разговаряш с адвоката си. Можеш да си издействаш съдебно разпореждане да спре да те притеснява. Той си има определено време да вижда децата и трябва да се придържа към него.
— Просто си помислих, че ще е много подло от моя страна да не го пускам да види децата.
— Точно така той иска да се чувстваш. Май достатъчно се е наситил на чужди жени и е решил да се върне обратно. И единственият му начин да се добере до теб е чрез децата.
— Така ли мислиш?
— Така. Слушай, Линда, имам опит в тези неща. Заедно с удобствата той загуби и теб. Ти не си някоя малка тъпачка. Ти си една красива, приятна и разбрана жена и аз се обзалагам, че той иска пак да е при теб. — Спря за малко и после попита небрежно — Какво мислиш за него