Той не помръдна. Само каза кротко:
— Мога ли да те видя отново?
Тя се обърна и погледна към него. Погледът му проникна дълбоко в очите й.
— Не те разбирам. Първо разравяш живота ми, раздробяваш ме на парчета, а после искаш да ме видиш отново. Не, не може. Обичам съпруга си. Имам две прекрасни деца и живея много хубав живот, благодаря ти. Така че, моля те, слез от колата.
Той не се трогна от избухването й.
— Бих искал да те видя отново. Мисля, че ти трябва някой като мен. — Отвори вратата на колата и излезе. — Все пак, ако промениш решението си, името ми е в телефонния указател.
Гледаше го, докато се отдалечи. Подлец, помисли си ядосано тя. Толкова слаб, вероятно въобще не се храни. Толкова млад, а толкова отракан. Бих искала да спя с него.
Спря рязко потока от мисли в главата си. Бих искала какво? — попита се тя, изпълнена с неверие. Сексът с Дейвид винаги беше еднообразен. Никога не бе имала други любовни връзки. Беше влязла в брачното си легло девствена и сега тази мисъл се въртеше в главата й. Е, имаше много момчета, с които бе ходила, които бе прегръщала и целувала преди да се омъжи, но никой сериозен.
Дейвид е чудесен съпруг, помисли си тя, чудесен любовник. Но кога се сещаше той да прави любов с нея напоследък? Може би веднъж на две седмици, когато следваше бърз десетминутен акт, от който тя не получаваше никакво удоволствие, след което той се обръщаше и веднага заспиваше и захъркваше, а тя лежеше будна дълго време, мислейки как беше преди да се родят децата, когато бяха младоженци.
Въздъхна и запали колата. Беше невъзможно да върне времето обратно.
Къщата беше празна. Дори кучетата бяха отишли с децата, а тяхната испанска прислужница Ана, която живееше в къщата постоянно, отсъстваше за един ден. Беше потискащо. Линда включи телевизора в спалнята и забеляза, че беше почти шест часа. Дейвид беше казал, че ще се върне около девет, така че имаше три мъчителни часа. Нямаше никакво намерение да гледа телевизия, но й беше приятно около нея да се чуват човешки гласове. Реши да се обади по телефона на майка си и да разбере слушат ли Джейн и Стивън. Гласът на майка й бе спокоен и утешителен:
— Здравей, Линда, скъпа.
— Здравей, майко. Как са нещата?
— О, добре, скъпа моя, добре. Джейн сега се къпе, а Стивън е до мен. Почакай минутка, задръж слушалката, той иска да говори с теб.
Последва кратка пауза и тънкия възбуден глас на Стивън се чу в слушалката. Той беше на осем години.
— Здравей, мамо. Тук си прекарваме страхотно. Баба направи безброй захаросани сладкиши за чай и онова прасе Джейн се опита да ги изяде всичките и аз я бутнах и тя започна да плаче и… — последва безкрайно обяснение за сладките и след това се чу гласа на майка й.
— Дядо им ще закара децата обратно утре след обед, така че трябва да ги очакваш около четири. Как е Дейвид? Прекарвате ли си добър и спокоен уикенд?
— Да, мамо, много спокоен — отвърна унило Линда. — Ще говоря с теб в края на седмицата. Благодаря, че децата са при теб, целуни Джейн от мен. Чао.
И сега какво да направи? Почувства се леко гладна и отиде в кухнята, но мразеше да приготвя храна само за себе си, поради което се залови да направи сандвич със сирене. Изглежда нямаше какво друго да прави, освен да си легне в леглото и да чака Дейвид.
Легло, Дейвид — двете мисли се свързаха в главата й и се оформи идея. Забърза се към гардероба си и го претърси, докато намери това, което търсеше. Добре очертаващ фигурата черен пеньоар, който си беше купила в Париж преди няколко години, и всъщност никога не се беше наканила да облече. Винаги й беше изглеждал твърде фриволен. Вдигна го пред себе си — сега го почувства сексапилен. Е, така казваха във всички дамски списания, помисли си тя с усмивка. Шокирай твоя съпруг, като го накараш да осъзнае колко суперсекси и смайваща си в действителност!
Пусна горещия кран на ваната да тече дълго, наля малко шампоан за вана Шанел № 5, намаза с крем лицето си, вдигна косата си, влезе във ваната и се отпусна.
Телефонът иззвъня. Увита с голяма хавлия, измърморвайки „по дяволите“, тя влезе с бърза крачка в спалнята да вдигне слушалката.
— Ало?
— Линда?
— Да.
— Обажда се Пол Бедфорд. — Последва дълга пауза и отново неговия глас — Ти спомена Дейвид и Финчли, така че беше лесно да те намеря в указателя. Слушай, съжалявам, искам да ти се извиня за преди. Не исках да те разстройвам. Ще ми простиш ли?
— Няма за какво да ти прощавам — каза тя хладно. — Не си ме притеснил по никакъв начин. — Беше изкушена да каже довиждане и да затвори, но почака да чуе какво ще каже той.